Здравей zionn,
не си писал от както тръгна на планина и не споделяш как се чувствашщ но мога да ти споделя аз как се чувствам в своето отричане на проблема и в това да търся вината в другите. От личен опит мога да ти кажа, че сепресията не изчезва със спирането на алкохола. Не пия алкохол от много време насам, мина доста време - поне за мен, но психическото ми състояние не се променя. Когато бях на кръстопът да спра ли да пия и ще се справя ли, бях в положението че съпругътн ми си търсеше квартира. Мислех си, че само да спра да пия ще ми помогне, но се оказа че доста съм се лъгала в това. Спрях да пия, посещавах сбирки в началото, говорех за благодарност и за вяра, но днес някак чувствам че всичк окоето съм правила е половинчато докато вихрушката отново не ем отвя. Днес се сещамч за нещата които съм чела от голямата книга, за малките камъчета на които много често не обръщаме внимание, за това че болестта е вътре в нас, че тя е трисъставна - на ума, тялото и душата. Не е достатъчно да спрем само приемането на алкохола- трябва да лекуваме вътре в нас болестта която ни трови и бавно продължава да убива и да убива останалите около нас. Продължих да живея в очакване, да изисквам, да смятам че след като аз правя нещо да се променя и другите са длъжни да го направят. Трябва да откривам собствените си грештки но аз в повечето време се заннимавам отново да обяснявам как другите са виновни за бедите ми. В спистъп на гняв изкрещях думи които не мислех или поне тогава ги мислех. В такива моменти на гняв породен от това, че някой не е действал по моята свирка казвам какво ли не и това наранява хората около мен. Нужно е вече да порасна, нужно е да спра като малко дете да тропам с крак, да понеса отговорност за собствените си действия, да вникна малко в това и да приема живота такъв какъвто е и да приема, че всеки човек има своите чувства, мисли и действия. Че всички сме толкова различни обединени просто от общи идей. Днес съм пак там от където тръгнах преди време. Днес трябва да приема едно НЕ с усмивка а не знам как. Оказва се, че само да спра да пия не е достатъчно , оказва се че за да приема действителността такава каквато е се изисква смелост и действия. Оказа се, че докато не открия собствените си грешки и не се опитам да ги поправя и да променя себе си- всичко е изгубено и всичко около мен се срива. Няма как да не се срине живота на един алкохолик като мен който е обсебен единствено и само от своето собствено аз. Аз знам кое е най - добро за децата, аз знам кое е най -- добро за мен, аз знам кое е най - добро за съпругът ми , аз знам ... аз мога... аз съм велика ... трябва да сте ми признателни за това, че ходя на работа , после продължавам в къщи, трябва да ми се кланяте за това че къщата е в ред, че има храна, че имаме дрехи , че сме изкъпани , изгладени , че въобще съм част от живота на другите. Трябва да са ми благодарни - на мен .. амаче измишльотина и фалш... и сега никой не ми е виновен, че съпругът ми отново си търси квартира ...виновна съм аз .... не знам дали мога да променя стореното от мен и да закрепя тази връзка но знам, че трябва да направя всичко за да се опитам да променя себе си, да променя начина си на поведениуе ,на живот, на действия, да се науча кога какво се прави и се говори, освен че трябва да се моля за този човек не да се върне при мен а да направи най- доброто за себе си , трябва и да приема действителността такава каквато е , без грим , без плач , без обвинения, без алкохол , ....