Няма по разрушително животно от алкохолика, който пие. Като свиня в кочина се въргаля и цапа наред всичко до което се докосне. Чупи, трамбова в чувствата и възприятията на хората вместо да се чувства у дома си. Да това е не се чувствах у дома си. Заобикалящото не го приемах за свой дом, затова громях наоколо всичко. Всичко беше гадно, мръсно, отвтратително. Защото капка благодарност съм нямала, че съм в тоя дом. Помня дядо ми, колко благодарен беше, по очите му се виждаше, че се чувства у дома си. Щастлив човек.
Когато не виждам покъщнината си не мога да се отнасям с нея добре, да я множа, да я запазя и предам на хората след мен. Сега с това, което е в мен, когато не пие и което ми дава сили да не пия, защото съм алкохоличка, се чувствам у дома си. Хората също ги усещам като свои събратя някак си, въпреки че съм далеч от МАЙКА ТЕРЕЗА. Обичам ги като в своята къща. Да, дава ми го това което е в мен, да го виждам във всеки отделен човек и да го търся. Не чупя, не громя, не играя, просто съм си у дома. Вървя си по пътя и го усещам свой, не съм гонена и преследвана, не съм гузна и нещастна, защото съм си у дома. Пътуването беше дълго, но си струваше. И се моля да не съм никога пред вратата на къщата си и да не мога да я отворя, за да вляза. Благодаря ТИ.