|
Здравей,Wilde.
Аз съм на 47 години,почнах да пия на 14 години и през цялото това време си вярвах,че мога да спра когато си поискам,мога да пия колкото си поискам,а също така-да живея без да поискам да пия,но...
Това не се случи и въпреки,че за това време доста пъти съм спирал,доста пъти съм почвал отново,знаех от лекари-специалисти,че имам "алкохолна зависимост"(пиши го просто-"алкохолик"),аз просто нищо не успях сам да направя,колкото и голямо желание да имах за това да го направя,и колкото и да се опитваха съвсем добронамерено да ми помогнат съответните специалисти в областта на алкохолизма.За пръв път спряп да пия когато бях на 20 години и след една година без алкохол бях толкова зле,колкото никога дотогава през живота си,въпреки че от малък се бях нещо "по-различен" от своите съученици,исках да съм като тях,но само с алкохола успях някак си да се включа в картинката.На 25-26 години,вече тръгнах редовно по психиатри,ектрасенси,психолози,йоги,гадачки и какво ли още не,само и само да спра да пия и да изчезне тая нетърпима "депресия",която ми лекуваха през годините,която не успяха по никакъв начин да излекуват,която често си сменяше имената в книжката ми на "хронично болен" и която накрая просто изчезна след доста години на всякакви страдания и мъки от моя страна.
На 38 години,жена ми ме заряза,аз вече не можех да работя никаква работа за повече от няколко месеца,вечер често се молех да не се събуждам сутринта,а като се събудех почвах веднага с отварянето на очите си да проклинам всичко,за което се сетех в момента.Когато не пиех си бях вечно нещастен и просто чаках да пийна отново(това разбира се не съм го съзнавал доскоро).Почнах да влизам в отрезвителното често и неотменно,почнах да влизам в болницата поради своето пиене и увреждането на всякакви системи в организма,влязох дори в психоболницата в гр.Раднево за да се "излекувам от болестта си"(за която никой,нищо конкретно не можеше да ми каже или да помогне.Три пъти съм бил в алкохолна кома поради(може би преяждане),винаги след такива случаи си вярвах,че "никога повече",което си търпеше само до следващия ми запой.Паднах и на главата си,но и това не ми попречи да продължа да не искам да живея,и тогава,когато бях на път да изчезна от света, на крака ми дойде помощ от Анонимни Алкохолици и това,което сега правя ми помага ден подир ден да съм трезвен,да се радвам на новия си Живот в трезвеност и да имам Шанса да го споделям с човек,който иска да стори нещо за себе си.
Ако искаш и и ти да си част от хората,които се радваме на живота си така,както малко други могат да го направят,то ще се радвам ако ми напишеш писмо на мейла ми в Дир-бг.
Бъди себе си.
|
аз съм като теб и имам нужда от помощта ти.. [re: wilde2]
