Явно след голямо натоварване и малко нерви с околните....силите ми не достигат.
................................
Изводи от днес- голямо натоварване плюс изнервяща обстановка=срив при мен.
Кой ще ме захапе пръв?

Ами Иване - всичко е като по учебник. Обърни внимание:
"Мъжете и жените пият, преди всичко защото харесват ефекта, породен от алкохола. Усещането е толкова неyловимо, че дори когато признават, че алкохолът уврежда, след известно време не могат да отличат истинското от лъжливото. На тях животът им на алкохолици им изглежда единственият им нормален живот. Те са неспокойни, раздразнителни и недоволни, ако не могат отново да изпитат чyството на облекчение и комфорт, което настъпва веднага след поемането на няколко чашки -- онези чашки, които те виждат, че другите поемат безнаказано."
Книгата Анонимни алкохолици, Мнението на лекаря

Неспокойни, раздразнителни и недоволни, ако не могат отново да изпитат чувството на облекчение и комфорт, което настъпва веднага след поемането на няколко чашки. Онези чашки, които другите поемат безнаказано.
Които нормалните пиячи поемат без наказание. Алкохолиците не можем да изпитаме вече ефекта безнаказано.
Но първо да ти кажа относно захапването. Твоя си работа с какво впечатление си останал. Не казвам, че си стигнал в положението да не можеш да различиш истинското от лъжливото. Може би виждаш истината много по-ясно от мене. Не мога да знам. Обаче единственият ми мотив да пиша тука е да споделя как точно съм се възстановил от алкохолизма. Какво направих, за да бъда освободен от това ужасяващо пристрастие, което всеки ден ме караше да експериментирам отново и отново дали този път като седна на горещия котлон, ще ми се охлади задника. И отново и отново задника ми се обелваше от жегата. И пак си казвах - я да видя дали този път няма да мога безнаказано да включа котлона, да си събуя гащите и да седна.
А причината да споделям моят опит е една единствена - това е част от моето собствено възстановяване. Така мога и днес да различавам истинското от лъжливото и така мога и днес да не повтарям отчайващият експеримент на първата чаша.
Не участвам в някаква игра, в която искам да докажа правотата си. Нямам за цел да се карам на някой, че пие. Аз лично не позволявах на никой да ми говори за моето пиене. И си е твоя работа какво ще правиш. Добре е, че споделяш тука как вървят нещата при тебе. Ти може би си нормален пияч. Или може би ще се научиш някога да пиеш или да не пиеш. Може би някога да докажеш, че милиони алкохолици грешат. Аз съм се опитвал същите работи да ги направя, но не постигнах успех. Все пак излязох жив от тази безумна надпревара. Лично познавах осем човека, които получиха тази информация, посетиха няколко сбирки и все пак продължиха да се опитват да се научат да пият. В крайна сметка умряха. Не говоря за алкохолиците, които умряха и умират без да имат тази информация. Говоря за алкохолиците, които продължаваха да бъдат движени от заблудата, че някой ден ще успеят да се наслаждават и да контролират пиенето. Осем от тях преминаха през вратите на смъртта по този начин.
Но какво всеки един от нас ще прави си е негова работа. Аз сам нося отговорност за действията си. Макар да ми е трудно, защото цял живот съм мислел, че други са ми виновни - изнервяща обстановка, кофти държава, скапани съседи, неразбираща ме жена, прости хора и така нататък.
Ами тези работи се случват на всички хора в този свят, но действието на алкохола е специфично само при една определена група от нас. Които не можем да пием безнаказано и не можем да си възвърнем контрола.
Излиза, че няма начин да не пием, докато този свят не се промени в някакъв неизнервящ рай. Всъщност може би трябва да живеем в мавзолей. Сами. И да не ни дразни никой. То това се получи накрая при мене, защото никой не искаше да си има вече работа с мен. И аз не исках да си имам работа с никой. Но това не ми пречеше да съм изнервен и раздразнителен и да мечтая за ефекта, който настъпва след няколко чашки. Чувството на облекчение и комфорт. Истината е, че този ефект при мене отдавна вече се беше изпарил. Нямаше го. Пиех, за да ми стане хубаво, но отдавна вече не ми ставаше хубаво. И продължавах, за да изпадна в безсъзнание. Отново и отново се опитвах да пия и да ми е хубаво. Отново и отново се провалях. Отново и отново се опитвах да пия контролирано. Отново и отново се провалях. Отново и отново се опитвах да не пия - отново и отново започвах да пия.
Споделям за себе си. А ти какво ще направиш с тази информация - това е твоя работа. Може би ще я приемеш като желание за състезание. Да ми докажеш на мене, че ти си специален случай и ще се научиш, ще имаш силата, имаш знанието и така нататък.
Не подценявай всеки един от нас, които споделяме своят опит. Не мисли, че сме тъпи или не сме опитвали всичко това, което виждаме сега да опитваш. Не мисли, че не сме се сетили. Допусни, че не сме чак толкова малоумни, необразовани и безволеви. Ей така просто си го прекарай в главата.
Лично за себе си днес се моля за още 24 трезви часа за мен и моите събратя. И се моля да се отворят очите на все още страдащите алкохолици и за тези, които не знаят, че има изход от това безнадеждно състояние.