|
Благодаря ти,Батко!
Днес за пръв път си облякох новите работни
дрехи ,откакто съм в тази Фирма отскоро..
Преди пет години,на днешния ден(5.09.2006.) също си облякох едни нови работни дрехи,почнах си работа както обикновено,без дори да подозирам,че това можеше да бъде последния ми ден на тая земя.
Преди да се случи тая случка,която явно изигра много съществено значение за последвалите неща,много упорито съм проклинал всички,всичко,света и каквото ми е дошло в главата.
Това ми го каза един бивш колега,след като се завърнах на работа след малко повече от три месеца след инцидента.При работата ми на високо,както си работех в един момент усетих,че губя покрива под краката си,за миг си зададох въпроса:"Ами сега?!",после помня как като котка се хванах да едно желязо,направих една чупка,изтървах се и се сгромолясах на гърба и главата си върху бетона.Това,което си спомням непосредствено после случая бе как един колега(бай Дими) бе над главата ми,плачеше и повтаряше:"Изтърваме го!"...
Малко по-късно след като се поосвестих в болницата,след като успяха да ми оправят главата без операции аз вече почнах отново съвсем нормално да мразя кой ли не,но най-вече мразех "бай Дими" и "Батко",поради това,че ме върнаха оттам,където аз исках отдавна да отида,имах тая Голяма Възможност да го направя,без нуждата от "суицид",но това отново бе пропиляно с помощта на тия двама колеги,намесили се в Божиите неща без да съм ги молил за това.После няколко месеца на пиене,не пиене,на душевен и физически тормоз,аз мразех тях все повече от който и да е,запих се три пъти за "кратко време"(за по десетина дни) и когато след поредното ми(последно засега) излизане от изтрезвителното исках да скоча от терасата,тогава Бог ми прати човек от Анонимни Алкохолици и това накратко казано ми спаси живота,благодарение на простичкото действие по програмата на АА.
Днес,доста време след това аз позвъних на "Батко" и на "бай Дими",поздравих ги,благодарих им,пожелах им доста хубави неща,и истински благодарих за това,че Бог ми даде Втори Шанс да живея и да сподолям от себе си,така че и други наши събратя да получат Шанса,който така Щедро ни бе дарен за да излезем от Ада и да заживеем щастливо,без нуждата от алкохол и дрога.
Сега съм благодарен на Бог за това,че съм жив,трезвен,за Анонимни Алкохолици,за спонсора си по тая програма,на "Батко",на "бай Дими",на всички доктори взели участие в това да съм жив и трезвен днес и сега,на майка си и на всички свои братя и сестри-алкохолици,с които сме заедно по Пътя на Щастливата съдба.
Благодаря ви,че ви има и доскоро!.
Поздрави-Стефко.
Бъди себе си.Редактирано от stefko_aa на 05.09.11 22:30.
|
Благодаря ти,"Батко"!..
