Оня ден на една спирка случайно бяхме спрели имаше малко задъстване и гледам двама. Единия си седи, другия до него рукомаха в едната ръка бира, в другата цигара и му говори нещо възбудено, отпива ор бирата, жадно, алкохолишки, дори между две отпивания нямаше и две секунди, дърпа ор цигарата, присвива поглед, типичния поглед когато сме пили, блестящи, трескави очи, в които се вижда лудост и липсва обратната връзка.
Сетих се каква жалка картинка и какво огромно търпение се е искало от хората, които са били с мен. Това не е общуване а говорене без пбратна връзка. Да, няма смисъл да мисля какво точно е, но се радвам, че не е така с мен сега. Заради себе си се радвам. Може и да е егоистично, но наистина за себе си се радвам. Не съм трезва заради другите, а заради себе си. И се харесвам дори, а това май беше предпоставката и другите да те харесат.
Благодаря на Бог и се радвам когато ми показва Неговата воля за мен, моята вече не ми върши работа.