Сега и аз се сетих как като пътувам за работа взимам рейс от една спирка,на която винаги има някой ,,наш човек,.Интуитивно се дръпвам,сякаш ще ме изцапа-то повечето вече са го докарали до...знаем повечето как е.После веднага се сещам и си казвам-чакай-защо се дърпаш?Та ако дойде на сбирка трябва да му подадеш ръка!Да разговаряш,да го приемаш...Високомерие и отричане-не,аз не съм била така!Не съм ли?
После се сещам как нощно време съм стояла пред една аптека с бутилката.Казвали са ми,че когато съм се прибирала всички комшии са били на балконите и са ми гледали сеира.И виждам накъде съм се запътила-тежкото мина,аз не съм от ,,тях,,.Да,ама не! И нека да не съм високомерна!И да не забравям,че наистина само едно протягане на ръката към чашата и ще се отзова в една компания с този,който сега искам да гледам с презрение.Но не него гледам с презрение може би,а се отвращавам от мизерията на която доброволно се съгласява,на липсата на преценка,на самозалъгването...Но най страшното е,че той или тя ще се прибере някъде при някого.Защото никоя болест не наранява толкова близките хора.
,,Алкохоликът е като ураган,който преминава през живота на хората..,,. Тъжно..
Днес съм трезва!Хубаво ми е...И усещам някаква сигурност,която преди никога не съм усещала-някакъв уют.Не търся ,,онова,,-и аз не знам какво-дето все ми липсваше.И знам,че никой не може да ми даде ,,това,,-то е нещо необяснимо!Това е АА!