Тази вечер се прибирахме от сбирката с един събрат. Вървяхме си по улицата пеш. Вече се смрачаваше, защото след сбирката се поразходихме. Та вече бяхме само двамата, защото живеем в една посока. Насреща гледам един в пияно състояние спира преминаващите. Вече светкавично ми става ясно, че проси пари за пиене. Спря ни и нас и в същото време го познах. За първи път се срещнахме преди около три години, може би и повече. Мерна се на няколко сбирки и нещо не му стана интересно. Не било за него. Преди да ми каже нещо, го попитах - Позна ли ме? Той - абе май те познавам. Аз му казах името и пак го попитах. Той не се сещаше за моето и мисля, че не ме позна. Тогава му поприпомних. Сети се. Попитах го как я кара след толкова години. Ходил ли си е в /един град/. Той - само на завършването на сина. Аха. Значи и развод. Пак той към мене - Още ли се занимаваш със загубени каузи. Аз - Знаеш, че винаги съм на страната на губещите. А ти? Какво ще искаш от мен? Пари за да си пуснеш тото или да отидеш до близката аптека. За сприт. Спирал ли си да пиеш. Той - аз съм в перфектна форма. Питах го - и колко пари ти трябват. Той отвори шепата, където беше събрал някакви стотинки - Още двадесет и пет стотинки. Аха. Според сумата е тръгнал за спирт. То няма какво друго. Викам му - дай някакъв телефонен номер, за да ти се обадя. Може би да поискаш да поговорим. Той - Както знаеш аз си пийвам и нямам интерес от това да спирам, така че няма смисъл да ми се обаждаш. Окей, брато. Дай двадесет и пет стотинки. Не му дадох.
Благодарих на Бог, че ми го прати този човек да го видя. Той да ми каже - още ли се занимаваш със загубени каузи. Може би да е загубена каузата ми, но днеска съм трезвен. И всъщност последните три години откак не сме се виждали, аз съм трезвен, а той не. И в момента проси стотинки за спирт. Болестта прогресира. Вероятно не си е представял преди три години, че днеска ще е на това положение. Не знам. Кой си мисли, че ще стигне дотам. Аз лично съм си мислел, че нямам нищо общо с алкохолиците, защото те едва ли не са родени с мазни сака в канавките. Без зъби са родени. Родени са разведени и без работа. А, и ми каза, че от една седмица бил без работа. Обикновено питам - напи се и те изгониха, или те изгониха и се напи. Това ми е навик, защото един събрат преди ми беше казал - ами как няма да пия, като ме съкратиха. И аз го попитах - съкратиха те и се напи, или се напи и те съкратиха. Оттогава не поиска вече да говори с мене. Много се обиди. Не знам какво толкова го обидих.
На страната на загубената кауза съм, но днеска съм трезвен. Освен това благодарих на Бог, че ми го показва и по една друга причина. Да си напомня, че разликата между мене и него е една чаша. Разликата не е години трезвост, а е една чаша. Това е разликата. Една чаша и ще отида при него да търсим стотинки. Може би не веднага. Може би не по този начин. Но е доста сходно.
Благодарих на Бог, че ми го показва, защото той е очевидно доказателство за колко много неща обективно имам да благодаря. И най-важното - днес не съм пил, нито ми се е искало да пия. Оттам започва да се срутва всичко. От една чаша, а не от това, че не съм спечелил джакпота. То и тото не си пускам. По същата причина. Имам преизобилно каквото ми трябва - трезвен съм. Един от АА казваше, че има нещо по-кофти за алкохолика от лошия късмет. И това е добрият късмет. Шефа му го викнал преди коледните празници и му дал една голяма сума, за да си почине, да отмахне стреса. И около 20 януари спасителен екип една го върнал към живота. Защото били доста пари и нашият кораво насмогнал. Имал добър късмет. Получил много пари. Нищо лошо няма в парите, но на първо място е здравомислието.
Няма нищо лошо в техническите постижения, но в ръцете на Хитлер те са смъртоносни. Същото се получава с добрият късмет в ръцете на един алкохолик.
Май тръгнах много да теоретизирам. Просто исках да разкажа за тази среща.
Кофти нещо е алкохолизма, братя и сестри. Много кофти. Коварен, объркващ и всемогъщ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите