С интерес следя експеримента. Може би ще успееш да се научиш да пиеш. Аз не можах след дълги години опити. Сега като се замисля - всичко пак се е въртяло около алкохола. Да се науча. Днеска колко ще изпия, какво ще изпия, как ще го изпия. Само и само да си пийна нещо. Центъра на живота ми. Такава заблуда. Най-важното нещо в живота ми - алкохола. Цялото ми мислене и енергия отиват там да се уча да пия, да успея да пия, да не се напия, да мога да пия само една бира, или само две бири.
За първи път се опитах да го направя този номер още на 22 години и половина. На толкова бях. За първи път почнах да се будя сутрин с неопределен страх. Ужас дори. Не знаех защо, не знаех откъде, нямаше причина. Събуждам се и изпитвам ужас. Не можех вече да се съсредоточа, не можех да чета и да помня, страхувах се да се явявам на изпити. За мен това беше шокиращо, защото не съм имал такива проблеми дотогава. Живеех с чудесно момиче, но сега разбирам, че алкохолът направи избор тя да я няма в живота ми. Не аз избрах това, а алкохолизмът ми. Той вземаше решения. Аз се учех да пия и да ми е добре. Хич не ме интересуваше друго нещо или друг човек. Тя ми пречеше. Жената трябваше да се грижи за мене. На мене ми трябваше жена, която да ме отглежда. Или поне да няма изисквания. Аз бях важният. Аз имах важни работи. Да се уча да пия и да се спасявам. А тя имаше изисквания от мене. Да работя, да й дам сигурност. Как може подобна наглост. Да мисля за някой друг, а не за себе си. Тя знае ли ми положението на мене. Мисли ли за мене. Обича ли ме изобщо. И пътищата ни се разделиха.
Тя беше първият човек, който ми каза - ти изобщо не трябва да пиеш, трябва да спреш да пиеш, ти изобщо не трябва да пиеш. хаха. Ние какви проблеми имаме, а тя седнала да ми говори за пиене. И то изобщо да не пия. Откъде изобщо й хрумна това. След около месец пиене, бягах при брат ми да ме спасява. Там реших да намаля пиенето. Около две седмици пиех по около двадесет грама на вечер. Ей така за компания след работа. Със салатата. Не ми хрумваше, че е възможно да не пия. Това го нямаше в уравнението, което бях начертал. Усещах смътно, че ако пия повече от двадесет грама, няма да мога да спра. След две седмици се скарах с портиерката в общежитието и това беше един добър повод да се скарам и с брат ми и след това да отворя крана. Така се подкарах, че пих около седем години до следващият опит за намаляване. Може би следващото беше опит да спиране, но временно. Но това е друга история. Първият ми опит за намаляване свърши със скарване с брат ми и неговорене с него четири години. Ама брат ми. Аз се уча да пия. В уравнението ми пиенето винаги присъства. Пиенето е константа. Брат ми е заменяемо число. Може да го има, може да го няма. Само за себе си съм мислил, естествено. Всъщност съм си мислил, че мисля за себе си. Мислех основно за пиене. Как да пия, колко да пия, колко да не пия, как да се науча да пия, този път кога да почна, до кога да удържам, кое първо да пия, бира или вино, после ракия. Естествено, че имах периоди само на бира. Периоди само на вино. Периоди само на мента. Периоди само на водка. Периоди само на ракия. Периоди само на мастика. Периоди само на облак със сметана - сто мастика, сто мента, две сметани и бира. Голяма бира с облака. Период само на данска. Период само на водка с бира. Период само на десет текили, водка и бира. Период да почвам на обяд с една малка ракийка преди обяда. Период да пия само по една капачка водка от шишето в шкафа. Период да пия сутрин в събота и неделя, че да не ме дразни жената. И то не да пия - ами да отпарям по един гълток, защото имах четири точки в апартамента, в които шишето беше на една ръка разстояние. Период да пия само в компания. Период да пия само у дома.
Период, в който всеки ден се заклевах, че повече няма да пия. Период, в който се заклевах, че днеска ще изпия само една бира. Период, в който се заклевах, че днеска ще изпия само ракия и половина със салатата преди вечеря. И само една бутилка вино с вечерята. Период, в който си лягах с десет книги и решението да не пия изобщо. Четях до сутринта, без да знам какво чета.
И така нататък и така нататък.

"Идеята, че по някакъв начин, някой ден ще успее да контролира и да се наслаждава на пиенето, е голямата мания на всеки абнормен пияч. Продължителността на тази илюзия е смайваща. Мнозина я преследват чак до вратите на лудостта или смъртта."
Много пасва - Книгата Анонимни алкохолици, глава Трета

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите