Днес седнах да почета и попаднах на нещо,което ме накара да се замисля.Разбирам,че колкото повече се опитвам да науча, толкова повече ми се разрива.Всъщност разбирам колко сляпа съм била,колко предубедена и единствено вярваща в правотата на собствените си умозрения.
Написаното е от Бил към негов приятел,изпаднал в беда:,,Бедата не е такава,каквато ти се струва.Поне не и за времето,когато ти си в АА.По някакъв начин ти ще започнеш да осъзнаваш,че животът ни е само кратък ден,прекаран в едно велико училище.В една далечна перспектива няма значение дали уроците са били трудни или лесни,а дали сме ги научили и дали сме предали на другите това,което сме разбрали.
Единствените хора,които съжалявам искрено са тези,които нямат представа защо живеят тук и сега и накъде са се запътили.Те нямат дългосрочна цел,която да ги утешава и ободрява в моментите на несгоди и разочарования.Те прекарват целия си живот в опит да се предпазват от беди и в оплакване,когато бедите ги сполетят.
Когато се замислиш за това,откриваш,че АА е общност,която е изградена не толкова върху успеха,колкото върху провалите...,,
Всъщност си дадох сметка,че това се отнася точно за мен.Бях абсолютно обсебена от себе си,от планове как да организирам живота си така,че винаги да успявам-в професията си,в семеството,сред приятелите,над неприятелите си..Да се доказвам-това се беше превърнало в единствената ми дългосрочна цел.Успехът беше свързан с това-да се доказвам-пред себе си и другите.И естествено да получа от това дивиденти.Получавах разбира се много успехи,но исках още,а разочарованията не приемах-те не бяха предвидени.И така живееща във вечно недоволство,защото бях единствено заета с това- да анализирам защо тоя живот не е такъв,какъвто аз го искам.Много е тъжно да живееш сам със себе си...С Аз-а си в центъра.Алкохолът пълнеше тази празнина.
Днес бях се заровила да търся някакъв документ от банка.С радост установих,че вече съм погасила задълженията си-дори е минал един месец от тогава.Това много ме зарадва не толкова,защото ми олеква финансово,а разбрах,че програмата на АА ми дава едно спокойствие,за което по-рано не съм и мечтала.Видях епикризи от 4 километър,от клиниката в Плевен,от Александровска болница..Спомних си колко лекарства бях изпила,безнадежността..Видях и документа от развода,който сега не ме кара да тъна в плач,а само ми напомня през какъв ад минах...И за множеството заеми,които съм теглила на пияна глава,удавени в алкохол.
По рано постояно оплаквах съдбата си.Сега примам всичко като опит-опит,за който мога да разказвам и с който много вярвам,че мога да помогна.Защото ме боли,когато виждам колко недоверие има към тази програма.И колко е трудно да се хванеш-и това е от моя опит.И днес не ми трябва друго.Щастлива съм само от факта,че съм трезва!И че съм член на АА и мога да споделям!
Благодая ви за това!Бъдете трезви!
Бог да е с всички нас!