АЗ ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ НЕЩО ДРУГО, за да не се страхувам, за да не се обиждам, за да не се гневя. Защото като не мога да пия ако се появят тези състояния и аз не мога да се успокоя ще полудея. ЛУДА ТРЕЗВОСТ. Затова аз трябва да намеря нещо, което да ми дава смелост,
Отново започвам да пиша с благодарност към всички,които работят по тази програма,защото ако се държим здраво и споделяме своя опит този процес на възстановяване ще продължи-вярвам в това!
Преди два дена се върнах от морето-моето първо море след много години лудост.Море със сина ми-беше хубаво!Бях благодарна!Спомням си как преди доста години бях отишла там на същото място сама и си се наливах с алкохол.Не исках никой да ми досажда и само исках да си пийкам.Постепенно станах развалина-до идването ми в АА.Но за друго искам да пиша днес.За коварността на болеста.След приятните моменти там у мен отново се опитва да се настани недоволството-ето това е страшното-винаги да искам още и още.Добре де-морето свърши-и сега какво?Аз не искам да живея по Божията воля,а по своята воля,която винаги заради болестта ще ме кара да търся онова много специално нещо,което винаги ми убягва-тази свръхемоция,която ми носи алкохола и която е абсолютно луда.Точно така-Луда трезвост!Не че и друг път не сме говорили за сух алкохолизъм,но винаги от написаното и казано с друг нюанс се подсещам.Защото аз забравям-това пак е от болестта.И така-тази сутрин се усещах напрегната,недоволна.Разбрах-отново отивам по кривия път.Ето и това ми дава програмата-да усещам и разбирам състоянията си-това е от опита.Опита ме учи,че вече не мога да разчитам на това,че съм добре,а да се връщам всеки ден на първа стъпка и да знам,че аз не мога да управлявам своя живот,защото прихически и телесно се различавам от другите.Ако го забравя ще съм трезва и луда,а много скоро пияна и луда.Ето,затова искам да се възстановя-нямам друг изход.Искам да не изпитвам тези болезнени чувства.Да не се въртя в омагьосания кръг на моето ,,Искам-искам ефект-бързо и на всяка цена,, и последвалото от това недоволство.Защото никой нормален човек не живее в непрекъснато търсене на фалшиви емоции.Хората живеят простичко и с нещата,които Бог им дава.А аз съм недоволна...И взимам инициатиавта в свои ръце-тъжна е тая борба.И само Бог и неговата програма може да ми даде свобода-свобода от болното в мен!
И така-лека полека започвам да пускам тези болни чувства-разбирам,че са пагубни.И започвам да виждам един красив свят.И ми е спокойно-а има ли нещо по важно от това?
Има изход!И той е реален,ако действам!Ако всеки ден признавам моята болест,приемам това,което ми е отредил Бог-а.само за днес,не допускам гнева да ме обсеби,а го предавам,опитвам се постоянно да прощавам и най важното-да съм скромна и благодарна!
Е,не е лесно за алкохолик като мен,но всеки ден опитвам да живея,опирайки се на опита си-моя и на другите.Благодаря ви,братя и сестри!
Бог да е с всички нас!