|
Много добре, ратна. Тъкмо се чудих имаше ли полза да се обяснявам чак толкована блуди, който всичко знае
Спомням си кога ми стана ясно защо не мога да изпия само една чаша. Стана ми ясно, че не мога да изпия една чаша, когато ми стана ясно, че тази чаша предизвиква реакция в моето тяло. Тази реакция условно се нарича алергична. Под алергична се има предвид нещо, което не е обичайно за по-голямата част от населението. Както брат ми не може да яде праскови, защото се задушава, а повечето хора могат да ядат праскови, защото не се задушават.
Особената моя алергична реакция към алкохола - появява се феноменална жажда за още. И не мога да спра да пия. Повечето хора могат да спрат да пият. Но аз не мога да спра да пия.
Дълги години се мъчех да спра да пия, като мислих, че просто трябва да намаля пиенето. Не съм й предполагал, че не мога, колкото и да искам. А не мога, защото не е въпрос на избор. Както и брат ми не може да избира дали да почне да се задушава след прасковата или да не се задушава. Просто тялото му реагира със задушаване. Реагира на нещо там в прасковата. Така и моето тяло реагира на нещо там в алкохола или на самия алкохол. И иска още.
Това нещо го разбрах /или видях/, когато за първи път прочетох много истории на алкохолици. Те не мятаха свои мнения какво било алкохолизма и защо го причинявала световната конспирация. Те просто разказваха как са пили. Имаше и истории на техни близки, които наблюдаваха алкохолиците как са пили. Всички говореха точно за мене. Дори заподозрях, че става въпрос за скрита камера, която да ме излови. Не беше възможно толкова точно да се описва моят живот и моето пиене. Та нали съм толкова изключителен и уникален. Как е възможно толкова много хора да пият точно като мене. И по същият начин да не могат да спрат или да ограничат количествата, колкото и да им се иска. Тогава и само тогава разбрах, че за мен да не пия, означава да не пия. А не както я карах досега - да сменям видовете алкохол и да опитвам най-различни начини на пиене само и само да се науча да пия. Мислех, че е въпрос на научаване. Да се науча и аз като брат ми и братовчедите ми. Мислех, че имам избор в тази работа колко да пия. Изобщо парадоксално беше да мисля, че не зависи от мене, като почна да пия. То после се наложи да си преразгледам откъде знам разни работи и защо съм ги приел за истина. Но това е друга тема.
А сега говорим за физическата страна на алкохолизма - реакцията на тялото на алкохолика към алкохола. Тялото на алкохолика реагира по следният начин на алкохола, независимо в какъв вид го поема: "че действието на алкохола върху тези хронични алкохолици е проява на алергия; че непреодолимата телесна жажда е явление, което се проявява само при тази група, но никога при средностатистическития умерен пияч. Този алергичен тип пиячи никога не могат да употребяват алкохол в каквато и да е форма без опасност от реакция".
Реакцията - непреодолима телесна жажда. Жажда е, защото е реакция на тялото.
Болестта има още две съставни части - умствена и душевна. Болестта е трисъставна - физическа, умствена и душевна.
Първо трябваше да ми стане ясно, че е болест като всяка друга. А не както си мислех - идиотия или слаба воля или го правя нарочно. Болест, но не само на думи. Като синузита ми. Каква вина да имам, че имам синузит? Много ме облекчи това. Не ме облекчи, за да си пия вече спокойно. Защото ми се показа, че има лечение. Вече можех да поема отговорност. Все едно да ми текат цял живот сополите, няко да ми каже, че е болест и аз да се успокоя и да оставя да ми капят по яката вече с облекчение, че не го правя нарочно. Да, текат поради болест, но мога да предотвратя да се омазвам с мърсоли ако предприема действия по възстановяването на здравето си.
Но преди да се предприемат действия по възстановяване на здравето, трябва да се види точно за каква реална, истинска, фатална и безнадеждна болест става въпрос.
Иначе ще си философстваме и ще размахваме лозунги как комунистите ни обрекоха на алкохолизъм или Чернобил. Мога да изнамеря хиляда оправдания.
Затова първо се почва с проучване на болестта.
Физическата страна първо.
После - умствената - защо след като знам каква реакция ще породи в мене алкохола, пак вдигам първата чаша? Но това за някой друг път
|
ратна чела [re: ratna]
