Обаче каква е причината в един момент брат ми да може да не пие толкова често и толкова алкохол като алкохолиците, а аз да НЕ МОГА да не пия толкова често и толкова алкохол като алкохолиците?

изчерпали ни са се ензимите , дето разграждат алкохола , а сме ги имали .
Иначе не може да ставаме толкова зле от количества , които преди години са ни се виждали смешно малки .
А ни се иска да сме като в началото , леко развеселени на бутилка водка , но уви действителността сега е различна , неприятна за гледане .
Но в същност кой колко може да носи , да "разгражда" , няма значение , защото остава желанието . Когато желанието за пиене се подтиска , дълго време може да останем трезви(говоря от свое име) , но в един момент пак започваме защото то е там и чака да бъде задоволено .За да изчезне пиенето , не трябва да имаме никакво желание за това . Някои хора се раждат с няколко бъчви вино и концентрати , които са им определени да изпият през живота си . Когато ги изпият , те вече нямат желание за тях и ако не са много увредени продължават живота си без желание за пиене . За други хора няма определени бъчви и те могат да опитват да пият понякога , но те никога не придават значение и пият от време на време , без да мислят кога ще е следващото им пиене. Трети хора изобщо не се докосват до алкохол през целия си живот . За тях това е немислимо , не защото някои им е чел здравни беседи , а защото имат вътрешна убеденост , че пиячката не е за тях .
За други хора сякаш има цистерни с пиене , които въпреки опитите си да съвршат , не успяват да го пресушат .
Така виждам аз част от същността на този проблем. А за да разбера напълно още много трябва да подредя в пъзела , та да видя картината цялостно