Слабите не се хранят толкова често и с толкова храна като дебелите.
....................................................................................................................
Ето, че стигаме донякъде и все пак имало някаква разлика.
Слабите не се хранят толкова често и с толкова храна като дебелите.
Следователно казваш, че неалкохолиците не пият толкова често и толкова алкохол като алкохолиците. Нали?
Обаче каква е причината в един момент брат ми да може да не пие толкова често и толкова алкохол като алкохолиците, а аз да НЕ МОГА да не пия толкова често и толкова алкохол като алкохолиците?
Разбираш ли ми тъпият въпрос или е прекалено много тъп?
Ако искаш да дам пример за по-ясно разграничение между причината за една болест и нейните последици.
Да вземем едно разстройство. Ако не знаеш какво е разстройство - това е да не можеш да се удържаш по-голяма нужда. Не знам дали го нарисувах точно. Но все пак да не разкрасявам прекалено.
Така.
Случва се обаче, че аз имам такъв проблем, а брат ми няма. Аз съм с разстройство, а брат ми не е с разстройство. Това е ясно.
Обаче това, че съм с разстройство, не е причината да съм с разстройство /това, че пия, не е причината да пия - тука много скоби трябва да отворя, защото ако не си го изпитал трябва да ти обяснявам, че в повечето случаи не съм искал да пия, но съм нямал начин да не пия/.
Не искам да съм с разстройство, изобщо не го искам, обаче като дойде - разстроен съм. И там няма спирка. Кофти е като ти се случи и да си на море. Като малък ми се е случвало. Обикновено като стигна на морето и се появява. Имал съм много неприятни ситуации. Но това, че съм с разстройство, не е причината да съм с разстройство.
Причината да съм със разстройство - да не мога да си удържа червата, колкото и да искам, се намира някъде в червата. Изобщо и не я знам каква е. Всъщност може да е от световния империализъм, който съм гледал по телевизора.
По същият начин - АЗ НЕ ИСКАХ ДА ПИЯ, но като почнех - НЕ МОЖЕХ ВЕЧЕ ДА СПРА. Схващаш ли поне частично състоянието си, което описвам? Няма значение. Все някой ще загрее. Който трябва. Все пак тука не е място да се убеждаваме. Лично тук аз намерих хора, които са спрели да пият. Това за мен беше чудо. После тука намерих човек, който да ми покаже какво да направя, за да се възстановя от болестта алкохолизъм. Напълно да се възстановя.
И значи, да се върна пак към илюстрацията - аз не исках да пия, но като почнех да пия, не можех да спра. Колкото и да исках, не можех да спра. А брат ми можеше, и сега може, братовчедите ми можеха и сега могат. А аз не мога.
Добре. АЗ съм алкохолик, а те не са. Но се съгласихме, че това да имам разстройство, не е причината да имам разстройство. Дано да ми следиш мисълта. И това, че съм алкохолик, самото не е причината да съм алкохолик. Като и всяко останало заболяване, както споменатата диария, алкохолизмът си има вътрешна телесна особеност. Която телесна особеност се среща само при алкохолика - феноменална жажда на тялото за алкохол. И не знам изобщо дали има смисъл да ти обяснявам, но все някой друг ще прочете - разграждането на алкохола, както и на всякакви други вещества в тялото, се случва с помощта на ензими. Установено е, че при алкохолиците липсват ензимите, които могат да разграждат алкохола пълноценно. Спират на етапа на ацетон. Затова алкохолиците сутрин миришем на ацетон. Вкарвам чаша водка, мозъка командва на черния дроб и панкреаса да праща ензими към алкохола, ензимите са малко, разграждат донякъде, докъм ацетон, ацетона предизвиква жестоко отравяне и непреодолима жажда за още една чаша, чашата се гълта, дробчето и панкреаса командват и така цикъла се върти, а пълно разграждане няма. Затова алкохоликът и физически е принуден да пие против волята си. Както и не може никой да ме убеди, че доброволно се подлагам на диария, която мога да спра с усилие на волята или тапа на сфинктера. Не знам дали това беше точната дума.
Всичко това е доказано, блоди.
Явно не съответства на твоите "факти", но е доказано. Както и не си съвсем прав, че организмът не произвежда алкохол. Произвежда Само ти го посочвам като отправна точка да допуснеш, че може би не си прав. Но и да не се размислиш по въпроса, няма лошо. Който загрее, загрее
|