Първо , да ви се представя ,аз съм съпруга на алкохолик.
Не вярвам в родови проклятия, макар че това което се случваше в моя род години наред, приличаше точно на ад и проклятие.
Мисля, че това което се предава от поколение на поколение и може да е причина за алкохолизъм, предаващ се по наследство , са моделите на мислене ,възприемане на света и реагиране -всичко онова, което възприемаш още от дете от възпитанието и по подражание от родителите си и средата.
В рода ми съм заобиколена от пиещи.
Най-младият,брат ми, е вече деградиращ алкохолик. Мъжът ми върви по неговия път. Както е ясно, те двамата нямат кръвна връзка, но ги обединява средата-недоверие,критики, подценяване,незачитане личността и много други гадости ,които могат да тласнат човек към алкохола... Мъжът ми,когато дойде у нас като поканен зет,не пиеше. Но покрай баща ми и брат се пропи. Ние го направихме алкохолик, аз и родът ми,заради което много съжалявам и ми идва да се хвърля под влака. Но това е положението. Оправдавам се пред себе си,че не съм виновна за алкохолизма на мъжа ми.Виновен му е генът,тъй като свекър ми също е алкохолик,тоест имал е наследствена предразположеност,която се е отключила от средата.
Баща ми също много пие и всяка вечер, но контролирано.
Та, от всичко което съм преживяла ,наблюдавала и чела, и не го казвам аз , причините са в мисленето , чувствата и емоциите,които създаваме под ръководството на ума ни,най-просто казано. Много е комплексно и много може да се разсъждава по тази тема.
|