Хубаво е, че не си се колебала дотолкова, че да се откажеш да пишеш.

Не те познавам, преди година аз бях много зле, даже и не си го спомням точно състоянието си, но е истина, бях много зле.

Реалността, иска ми се да поясня, не се пренасям някъде другаде, да не си помислиш, че бягам, защото аз бих си помислила точно това, ако съм зле, че има някъде някаква друга реалност, това е мисленето при алкохолизма, доколкото съм запозната.

Реалността е тази, която е около мен и теб, една и съща е, трябва само да се научим да я виждаме и да я обичаме.

Нещо в мен е дефектирало отдавна, и затова пих лекарства и се наливах като за световно, та да открия паралелна друга реалност, и да избягам от тази, която откривах около себе си.

Няма да даваш изход и назад, няма да бягаме, ще стоим тук и сега и ще си пишем и ще си споделяме и ще търсим помощ и Път.

Да се разберем, нямаме сили, ако имахме, нямаше да си пишем сега двете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите