Иска ми се вече да посоча причини за да искам да се възстановя от това коварно заболяване, не да философствам и обяснявам кое и как, и от къде и защо и колко е безсмислено и да си вярвам.
Окайването и философстването може и да се използва да прекарване на времето, но не е нещо приятно, плачът и чувството за безсмислислие е болестно състояние, защо да го прилагам в живота си, великите произведения на изкуството и литературата са нещо много ценно, обаче не ми дават храна и подслон, а се налага да се храня всеки ден, и то по три пъти и вечер да се прибирам някъде и там да е уютно, трябва да имам вода, ток и легло, иначе не мога, та да видим приоритетите, основният приоритет, това е животът, изборът ни днес - живот и трезвост.
Спомням си спикера, който говореше за войната, първо трябва да влезем в бой, защото има война, няма да мислим колко сме тренирани и колко сме подготвени, дали можем или не можем, няма време, има война, и трябва да се действа, няма време да се обмисля, да се чудим, да протакаме, защото няма време, има реална война и реални убити и осакатени хора, и това трябва да ни държи будни, това е според мен истината.
|