|
Да се извиня, че Бог ме е избавил? Защо да се извинявам и на кого да се извинявам?
Когато бях на седем години ме оперираха в Пирогов. Спомням си с какви чувства на почит разговаряха майка ми и баща ми за лекаря, който ме оперира.
Бил съм на умиране, защото бях единственото дете там, което беше с придружител. А имаше и пеленачета.
Дали би било почтено майка ми да се извини на някой, който не харесва лекаря?
Всъщност тогава мисля, че майка ми ходеше и по църквите и беше готова на всичко, за да оживея.
Може би някой мисли, че е проява на лош вкус, че разчитам на Бог?
Може би не е достатъчно стилно?
Може би е смешно?
Аз не бих се подиграл на някого, че е атеист. Да си атеист според мене изисква много по-голяма вяра. Вяра в математически невъзможни неща.
Вероятността да се самосъздаде случайно един единствен ген възлиза на около 10 на степен 600. Математически това далеч надминава границата на невъзможното. Само една-единствена чернодробна клетка е изградена от 53 милиарда белтъчни молекули. Шансът тези молекули случайно да се подредят по един строго определен порядък, за да бъде клетката функционално активна, е равен на нула. Като се замисля моят черен дробец колко хиляди литра концентрат е преработил
На мен изобщо не ми пречи, че някой е атеист. Никакъв проблем за мен няма.
Нещата са прости.
Програмата на АА се намира в книгата АА. Там много ясно е казано - в главата Как действа програмата -
(a) че ние сме алкохолици и не сме в състояние да управляваме живота си;
(б) че вероятно никаква човешка сила не е в състояние да ни освободи от алкохолизма;
(в) че Бог може и би ни избавил, ако Го потърсим.
От ясно по-ясно. Първите сто възстановили се алкохолика са написали как са се възстановили. Това е написано в книгата АА, откъдето идва името и на Братството АА. Дали му харесва на някой или не му харесва - Програмата е път към лична връзка с Бог.
Оттам нататък всеки може да си вярва в какъвто си Бог иска. Та дори да вярва, че Вселената е възникнала от нищото и пътува към нищото. В това няма никакъв проблем. Бог - какъвто всеки го разбира.
Обаче Програмата на АА е очевидно категорична в едно нещо. Сила по-голяма от нас може да ни върне здравият разум - Стъпка Втора.
Оставихме волята и живота си в ръцете на Бог - Стъпка трета.
Програмата на АА е начин да се влезе в съзнателна връзка с по-голяма от нас сила. Само това може да ни възстанови от алкохолизма.
Естествено е, че всеки има право да се възстановява както си иска, ако изобщо е възможно това, обаче ако иска да се възстанови чрез Програмата на АА - то Програмата на АА е начин да достигне до духовен опит.
Този духовен опит, за който Юнг казва, че единствено е виждал чрез него да се възстановяват безнадеждните алкохолици. И за който Юнг казва, че го е виждал тук-там.
А чрез Програмата на АА - това тук-там става посвеместно. Става следното - Рядко сме виждали човек да се проваля ако стриктно следва нашият път.
Толкова е просто. А нашият път е път на търсене на Бог. Така пише в книгата.
Дали някой ще му хареса или няма да му хареса - негов проблем.
Тази Програма не е създадена за харесване, а е създадена за безнадеждно болни хора.
Много ми е интересно дали някой раково болен ще иска скалперите на хирурга да са по дизайн на Пиер Карден. Иначе няма да легне под ножа. Няма да е стилно.
И накрая да кажа - аз дължа животът си на Анонимни Алкохолици и на Бог. На Бог, който ме докара при Анонимни алкохолици и който ме свърза с човек, който да ми покаже как да приложа на практика тази Програма за възстановяване.
Нямам намерение да се извинявам, че точно на Бог дължа животът си. Такъв какъвто аз го разбирам.
Ако искате да имате това, което притежаваме ние и сте готови да направите всичко, за да го получите - то вие сте готови да предприемете някои стъпки.
Но и аз съм бил на място, където предварително бях решил кое е истина и кое не. И много разбирах кое отблъсква хората. Голям специалист бях.
Обаче това е Програма за хора, които нямат избор:
Защо толкова упорито твърдим, че всеки член на АА трябва първо да е достигнал дъното? Отговорът е, че много малко хора ще се опитат да практикуват програмата на АА, ако най-напред не са достигнали дъното. Защото практикуването на останалите единадесет Стъпки означава да се възприемат отношения и действия, които почти никой алкохолик, който все още продължава да пие, и на сън не може да предприеме.
Кой иска да бъде абсолютно честен и толерантен? Кой иска да си признае грешките пред друг и да обезвъзмезди стореното зло? Кой иска да жертва време и енергия, за да отнесе посланието на АА до следващия страдащ? Не, средният алкохолик, затворен в себе си до крайност, не се интересува от всички тези неща - освен ако не го направи, за да опази живота си.
Ударени от бича на алкохолизма, ние достигаме до АА и там откриваме пагубното естество на нашето положение. Тогава и само тогава отваряме ушите си за убеждение и желаем да слушаме толкова силно, колкото може да го желае само един умиращ. Решени сме да направим всичко, което би ни освободило от безпощадното ни пристрастие към алкохола.
|
Дължа ли извинение на някого, че разчитам на Бог?
