Според мен е нормално "някои неща" да са преескпонирани, когато става въпрос за алкохолици.

Алкохолизмът е нещо такова, не мога да видя реалността, и преекспонсирам всичко, и се получават нереални неща в главата ми.

Запомнила съм го от един спикер, като алкохолик аз имам правото да бъда извън нормите във всяко едно отношение, но и аз мисля така, има и логика, ако не съм била извън нормите във всяко едно отношение, дали съм щяла да пия толкова много, щяла съм да спра да прекалявам с пиенето като нормалните хора, защото нали има мярка и в пиенето, и даже, даже някои хора могат да я спазват.

Но аз не мога и това пре, над, свръх, най, извън, това са предлози и думи, които много прилягат на различните ми състояния, но вече съм "спокойна", това се нарича алкохолизъм, и има и други хора, които са като мен.

И още, има и лечение, и е открито и проверено, и не бива да оставям моите възприятия да ме водят до съждения дали да се доверя на АА, дали да чуя какво говорят хората, които са се възстановили чрез АА, дали да вярвам на Програмата, защото точно моите възпирятия могат да ме заблудят.

Ще повярвам на хора, които са минали по моя път, и са се възстановили, няма да вярвам на мислите в главата си.

За мен, и не само за мен, програмата е път към Бог и смирението, и няма какво да мисля много много, по света има милиони вярващи хора, които са много щастливи, водят смислен и спокоен, и много важно, за мен е много важно, около тях човек се чувства много добре и е спокоен.

Това няма как се измисли, това съм го усетила и го искам за себе си също.