Много се радвам,като чета писаното от моите събратя.И понеже от няколко дни болестта иска да ме събори знам,че единствения изход е да удвоя усилията си-то е ясно,че няма друг изход-иначе ще се мре или ще живея озъбена-затова се радвам,че все пак в мен има един позитивен инат.Та при мен е ясно,че всичко идва от неприемането,от своеволието и от непредаването-тук ината не е никак позитивен-явно още много ще си троша главата ,докато каталясам.След като преди няколко дни не направих нищо по организирането на пътуването до морето вчера сина ми се обади и аз много доволна тръгнах, като тоя път си казах,че ето-всичко все пак се урежда и е под контрол-беше си уредил вече документите от университета.Отидохме в бюрото,купихме билети за първа класа-,,Слава богу-останали са,,-си казвах аз предвкусвайки удобното пътуване.Като ми ги подаваше служителката ми каза,че всъщност в тях не е включен билета за връщане на сина ми.Не само че нямаше намаление,защото има право само на второкласни билети с намаление,но се оказа,че и въпростната карта важи до края на септември.С една дума-целият тоя кипеж,подскачане и притреперване се оказа абсолютно напразен.Стояхме и се гледахме като най -прецаканите хора на света.И изведнъж в мен се надигна такъв смях-Бог ми беше намигнал.Не,не се чувствах нещастна и отново се смеех над безумието си и не бях нещастна ,а благодарна.Дотук добре!Би трябвало да не допускам подобна грешка,нали?Да,но ако съм алкохолик от безнадеждния тип,какъвто съм аз явно оща много ще има да си патя-нали в мен има нещо самоубийствено.И така както посягах към чашката след като съм се зарекла повече никога да не го правя ,така посягам отново не към здравословното,а пак към старите си тъпи грешки.Днес отново се уверих,че нямам здрав разум.Беше ми нещо криво и влязох в един магазин,в който си купих сак с колела-след като бях решила,че няма да го правя сега,когато нямам пари.А и една сестра ми беше обещала нейния.Защо го направих-защото най накрая исках както казва спонсорката ми-да свърши на нещо.Така де-и аз нещичко да получа като компенсация за мъките по програмата.Както се и очакваше отново прибързах-сакът беше евтин,но за сметка на това тежък-пак бях недоволна.Има нещо много съществено,което явно не разбирам.Че само след пълно предаване ще мога да усетя сладостта на програмата.Защото май пак правя нещата полу..И получавам полурезултати.Защото искам да правя програмата,ама не искам да пускам моето си.Стискам си го и си страдам-тук и спонсорът е безсилен.
Това,което е новото и хубавото е,че всичко това го виждам.И има много неща,които вече приемам и когато го направя се чувствам добре.Ето един такъв пример.Много скоро разбрах,че всъщност спонсорът не ми прави забележка за да ме наранява,а за да се променям.Да,но аз го примах лично и веднага исках да отворя уста,за да се оправдавам.После се сещах,че ние сме царе на оправданията,обвиненията и оплакванията.Затова си казах-е,добре-няма да се оправдам,а ще се опитам да чуя.Да чуя и да приема!Така ми е добре.Защото когато чуя и приема аз се променям-може би бавно,но се радвам и на малкия успех.Защото ние алкохолиците сме много трудни хора.Благодаря на Бог,за програмата,спонсора и всички вас!
Бъдете трезви!