Че е кофти-кофти е,че няма оправяне-няма,но поне мога да живея с болестта си ден подир ден,без да се налага да си троша тиквата така,както съм правил години подред,без никакви изгледи за промяна.
Днес не бях на работа,тъй като е доста признат християнски празник и тая вечер ни предстоеше банкет на работа,а преди това и почивка за това чакано събитие във фирмата.Та като станах,излязох из гората малко да поспортувам,в същото това време се сетих да се обадя до един мобилен оператор,за да видя какво мога и какво трябва да направя,та да плащам по-малко,да ползвам повече и ако е възможно-нищо да не плащам,а да ползвам и това,което дори не ми и предлагат.Обадих се,един оператор вдигна,даде ми едно доста неприятно пояснение,което напълно противоречеше на това,което имах за нещата като информация,веднага в мен се задейства сценария "Пак съм прецакан,пак нищо не сторих като хората,тия са ме разбрали какъв съм нещастник и затова..." и тн,и тн. докато към края на разговора ни по телефона,стана дума за това,че "ако не си върша работата-ще бъда изгонен от нея" и подобни простотии от моя страна,целящи да накарат този остреща да се почувства толкова "виновен",колкото ми се искаше да е в случая.
След тоя разговор,вече нещата с тренировката не вървеше,бързо прибягах оставащото до дома разстояние,оправих се и с "уверена крачка" отидох до офиса им-предварително подготвен за "битка",но все пак някъде вътре в мен се таеше малката надежда,че това притеснение ще е напълно ненужно,както се и получи в последствие.Нещата засега се оправиха,видях какво мога да направя,какво не бива да правя за да имам някаква файда от действията си и аз отидох да си платя кабелната в друг един оператор.В първия ми насреща офис имаше доста хора,аз можеше да остана там и да чакам-спомняйки си това,което ми бе казал спонсора по програмата относно "големите опашки и чакащия на тях алкохолик",но аз реших да отида до друг офис,за да избегна това и там имах една (меко казано) интересна случка.
Влязох вътре,чаках си кротко реда,когато вътре влезе един нахален,леко "мазен" и бързащ "батко",който съвсем без церемонно изпревари мен и една чакаща зад мен възрастна жена.Аз стоях като препариран от страх от това как да реагирам,когато въпросната дама лесно ми даде "напътствие" как да действам и аз без ама въобще да се замисля как би трябвало да постъпя,веднага се хванах като шаран директно не на кукичката,а на макарата на рибарския прът.Тя му каза,че и ние чакаме,той отговори,че опашката се е разделила отдавна(защото имаше две такива,но се чакаше на едно място),аз се помотах секунда и казах,че ние също чакаме за това,той каза,че откъде можело да се знае кой ще мине пръв-може това,на което чаках аз да се освободи първо(което се и случи),а аз тъй като нямаше какво да кажа в момента съвсем тъпо и не на място му се "извиних".Казах му(разбира се съвсем иронично),че ако с нещо съм го притеснил-да ме извини,на което той разбира се не отговори,аз също нищо не казах,платих и излязох навън,но докато това стане аз вече се ядосах.
Веднага видях своята грешка,видях как е трябвало да постъпя,но бе късно за каквото и да е,освен за това да се помоля за него,съзнавайки,че наистина само един болен човек може да действа по този начин,но това не ми харесваше като поведение.
Във връзка с това се сещам как доста пъти спонсора ми по програмата Анонимни Алкохолици,ми е споделял относно "благосклонността",а именно че:
"Благосклонността е отговор за всеки един мой проблем. Ако се дразня и ядосвам, причината е защото намирам някой човек, место, същество, или ситуация, също така, някой факти от живота ми да са неприемливи за мен. Поради тази причина не мога да намеря смирение, и докът не приема този човек, место, същество или ситуация да бъде точно така както е в момента няма да намеря покой.
Нищо, абсолютно нищо на този Божи свят не е случайност. Сигурен съм, че докът не приема алкохолизмът си, не ще мога да се възстановя; така подобно, докът не приема моята съдба, никога няма да бъда доволен и щастлив. Затуй, за мен е необходимо да зная необходимостта да се съсредоточа върху нужните промени на себе си, а не напразно да изразходвам енергия, като се напъвам да променя целия свят.
Когато се оплаквам от себе си, или критикувам хората, то аз се оплаквам от Божието сътворение, което означава, че искам да покажа да зная повече от Господ!"

Програмата на АА е простичка,не се иска много за да мога да видя след действията си ден по ден как болестта ми се проявява,как може да завземе всичко за миг без да мога да да усетя,без значе-
ние,че знам какво трябва да направя,но аз просто нямам сили да устоя на нейните прояви,а доста често(както и днес)-въобще да не видя,че това е само в главата ми,и нещо нямаше да стане,ако просто бях си премълчал,бях го приел с благодарност,без да се напъвам да се показвам "колко съм велик и справедлив".Не го направих,защото единствено моето Его бе заплашено и реагирах първо сигнално,без дори да се спра за миг и да се помоля,пред да сторя каквото и да било.

Сега съм благодарен,че всичко мина благополучно,в момента съм трезвен и се радвам за това,а също така-че мога да споделя това с хора,които навярно са като мен,навярно още са болни(а не излекувани) и биха ме разбрали едно към едно.
Бог да ви благослови и доскоро,братя и сестри алкохолици!

Поздрави-Стефко.

Бъди себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите