Преди една седмица и аз се върнах от провинцията-предишното голямо и оживено село не беше същото.Аз си го обичам и си представих-дали мога тук да направя АА като се пенсионирам?Да,бе-много някой ще ми обърне внимание-типично за мен-да чета мисли или да прогнозирам и да знам повече от Бог.Помня най тежката си абстиненция-точно на село.Разбрах,че съм много зле по ужасения поглед на кучето-сякаш е видяло нещо,което никога не е виждало.Точно след като бях лежала един месец в Плевенската клиника се върнах в София и веднага се напих-майка ми дойде с едно такси от село за да ме прибере-може би завинаги.Таксито струваше 200 лева-те взимат 400 лева пенсия.Спомням си как обикалях около къщата-бях пред полудаване.И сега настръхвам...Комшията от тежък пияница вече е на път да се присъедини към безнадеждните случаи.Жена му наивно ми казва-ела да ми кажеш как се оправи-наивно,защото той просто не мисли,че има проблем.Скоро разбрах,че го е намерила припаднал от препиване до вратата в най-голямата жега.
Сега се радвам,че съм трезва и мога да споделям.А днес пак нещо се чувствах не както аз искам.И понеже една сестрица е споделила,че нещо се е върнала назад искам да я окуража.Има такива дни.При мен задължително вече светва лампичката-недоволство,недоволство...И знам,че тярбва да си припомня къде бях и какво имам.И да разбера,че пак съм мръднала встрани и да се върна-без очаквания,скромничко..Не съм сама!Има АА!Благодарна съм на Бог и всички вас!