Аз лично пропуснах снощи втора сбирка казвам пропуснах защото не исках да отида, умишлено - друг път отивам пък няма никой или нещо такова. Но снощи - снощи просто не ми се ходеше. Напоследък вместо да се разтоварвам и да намирам успокоение аз се натоварвам, натоварва ме напъването нещата да се получат, натоварва ме това да се мъча да обяснявам....
Някак се напъвам нещата да се получат но те не стават. Естествено не стават така както аз си ги представям и както аз искам. Може и да се разпада групата - и това не знам. Със сигурност знам, че това не е добре - но това, че знам надали ще ми помогне.
Днес ми се случиха разни неща - не приятни неща по моите представи за хубаво и лошо. Живота ми отново отива в дупка и отново предстои падане ако вече не се е случило само дето аз се опитвам да не мисля за това, с идеята просто да ме отмине. Но няма такова нещо. Благодарна съм, че имам сила поне тук да отворя, да споделя нещо, да се почувствам част от нещо , защото мен АА ме измъкна от калта, АА ми помогна да не пия, АА ми даде сила, вяра и надежда. Открих своята висша сила, която всеки ден ми помага да се изправя и да започна деня от начало. Да мисля за днес и да се доверявам, че утрешния ден само Бог знае как ще мине и че само на него мога да се доверя. Това което чувствам е "тъпа болка", но не и страх и паника както беше преди две години. Благодаря на бог за това, че не ми се пие, за това че ме пази далеч от първата чаша защото ако зависеше от мен точно в този миг бих изпила едно - да ми олекне, да ми даде кураж, да ми помогне да преодолея чувствата си . защото този ефект помня, това съм получавала от алкохола после отне всичко....