За съжаление не всички издържат физически. Аз преди месец бях в едно селце на морето, където преди време работех. Там бях назначила един пазач. Преди 7 години беше това. Наско, македонец, изселили се доброволно предците му от Гръцка македония като дръпнали границите. Не искали да бъдат гърци. Оставили имоти и за МАЙКА БЪЛГАРИЯ. Заземили ги с терени покрай морето. Нищо стойностно. Та историята не му я зная, но го потърсих сега и ми казаха, че е починал. На 50 години. Много пиеше. Да, знам, когато се запознах с него се напихме. Харесвах компанията му. Гледаше ме някак особено. Беше съсипан от преживявания. Беше горял на младини, в морето рибар беше, нямаше страх. Но не беше помислил за себе си. Тогава си виках Македонец, те са такива. За майка България. Но човека е викал за помощ. Не съм разбрала. Имаше вече някаква насмешка над живота, който водеше. А, мен кучета ме яли. Искаше да си направи зъби, ама нямал пари. Починал за една седмица. От пиене. Благодаря на Бог, че ме държи трезва. Защото на всеки алкохолик му идва времето. докато дойде е мъчително и непоносимо. Благодарна съм, че имам тези 24 часа терзвост всеки ден.