Не мисля, че си допринесъл чак толкова за трагедията, която описваш.
.................................

Ами да, и той ми го каза това, но просто разбираш ли... начинът, по който превключи на режим "освинване" след тоя сок...

Той се е борил ден след ден със желанието си да пие, а аз някак си му дадох повода, който е му е бил нужен. И той е усетил водката в сока, но сигурно си е казал: "Е, какво пък - съдба!". При определени обстоятелства е лесно човек да си намери оправдание да се саморазруши и преебе тотално.

Нямам представа какъв процес, биохимичен или психосоматичен, му е протекъл в главата, но и аз имам своята вина за неговата поява. Ами ако беше умрял след месец-два пиене... От глад или от някоя зараза...

Тая случка ме научи, че дори и с най-малките си, добронамерени наивни постъпки ние можем да повлияем масивно на нечия съдба. До такава степен сме свързани хората.

some men change the world more in defeat than other in victory...