Някъде към деветия месец на моята трезвеност бях в командировка.
Там имаше някакво парти. Аз си пиех натурален портокалов сок и си седях на масата. С напредването на вечерта хората се измесиха, едни ставаха да танцуват, други сядаха на техните места. Смесиха се и чашите по масата. Отпивам от сока и усещам, че в него има водка. По грешка бях отпил от чашата на колежка.
Изплаших се. Постарах се да се успокоя и започнах да се самонаблюдавам как се чувствам. По едно време ми стана нервно и напрегнато, но не знам дали беше от глътнатата водка или просто от страх и от мисълта, че съм вкарал в организма си водка.
Но после ми размина и на другия ден ми нямаше нищо.
Но бях отпил малко водка, не знам колко точно може да е имало в тези 3-4 глътки от сока.
Оттогава, ако на масата има повече чаши, понякога подушвам първо чашата, преди да отпия от нея.

На разбирам нищо от биохимия и не знам какви процеси се отключват в организма при първата чаша.
Но мисля, че синдромът на първата чаша е повече психически. Колкото и да ти се струва, че не искаш да пиеш, някъде в гънките на съзнанието ти е останало скрито желание да пиеш. И като пийнеш малко, в съзнанието ти минава нещо като "вече пих, значи мога да продължа да пия". Това ми е познато, защото ми се е случвало и на мен.

Може и при чичо Данчо да се е случило нещо подобно, защото той не може да не е усетил, че в чашата му има алкохол.

А в случая с портокаловия сок и водката аз явно съм бил прочистил напълно съзнанието си от идеята за "едно и само едно мнооого малко питие".