|
Здравейте!
Бих желал да ви разкажа една случка от преди 10-12 години. Разказът ми няма някаква определена цел, просто влезнах в чудесното ви клубче и се присетих. Надявам се да не досадя.
В моята тийнейджъркса компания бяхме 6-7 момчетии. Събирахме се близо до зала Универсиада, по цял ден киснехме в кафето или играехме футбол на поляната. Познавахме целия персонал на залата, но бяхме особено близки с един 40-45 годишен мъж, нека го наречем чичо Данчо.
Той беше пенсиониран военен и работеше като охрана в залата. Чат-пат играеше футбол с нас, карти, пускаше ни без пари на разни спектакли, които се провеждаха в залата и на които той беше на входа. Беше готин, добродушен, спретнат и отзивчив. Направо си беше един от нас.
Един ден се събрахме на купон у едно от момчетата и чичо Данчо беше поканен. Ние се забавлявахме, пиехме, слушахме музика, танцувахме... Тийн прекарване. Чичо Данчо обаче не пиеше алкохол и явно тъпееше. Затова реших да го развеселя малко и в портокаловия му сок му сипах малко, около 20-30 грама водка без неговото знание. Просто исках да го "поразчупя" малко, да се поусмихне, да се разговори... Да се забавлява като нас.
Той си изпи сока с водката и после превключи на някаква скорост на пиене, която никога не бях виждал нито преди, нито след това. За няма и час изпи около литър и половина водка, направи се буквално на свиня. Буквално на свиня. Тоя запой при него не спря почти една година. Изхвърлиха го от работа, от квартирата му, спеше по улиците, целия опикан и осран... Клошар от най-най-гнусния тип. Степента и скоростта на деградация и до ден днешен би ми се струвала невъзможна, ако не бях я наблюдавал лично, ден след ден.
Един ден разговаряхме нещо с един съсед, който също познаваше чичо Данчо още от младини. Съжалявахме го, искахме да му помогнем... Съседът каза нещо от рода на: "Защо малоумникът пак започна да пие, като си знае..." На което аз му разказах случката със сока. Съседът ми се озъби зловещо и ми се разкрещя: "Абе, копеле тъпоумно, не знаеш ли, че Данчо е алкохолик?!! Почти десет години устиска да не пие, и на края някакво пъпчиво пуберче решава да се прави на интересно и му проваля целия живот...!"
Почуствах се адски кофти. Заинтересувах се за алкохолизма и разбрах каква огромна глупост съм направил. Но от това не ми стана по-добре, напротив...
Един ден Данчо се натрови и влезе в болница. Майката на една приятелка, която работеше в Мин. на здравеопазването, му уреди да влезе в комуна - терепевтична общност - веднага щом излезе от болницата.
След две години срещнах Данчо отново. Беше много по-добре - избръснат, изкъпан, усмихнат, вдъхновен... Разказах му за този злополучен сок и му се извиних най-искрено, от дъното на душата си. Той ме погледна и каза: "Ти може да си ми сипал водката в сока, но не ти ме накара да я пия. Не беше ти, който ми сипваше следващите водки. Не беше ти тоя, който ми купиваше спирт() от аптеката. Така че не се обвинявай."
Но дори и след толкова време, като се сетя, се обвинявам. Замалко не го убих...
some men change the world more in defeat than other in victory...
|
Една случка
