|
Ейми Уайнхаус и болката от пристрастяването
"Когато обичаш някого, който страда от болестта на пристрастяването, очакваш телефонното обаждане. Телефонно обаждане ще има. Искрената ти надежда е, че то ще бъде от самия пристрастен, който е готов да изпробва нещо ново. Разбира се, се страхуваш и от другото обаждане - тъжния среднощен камбанен звън от приятел или роднина, който ти казва, че е прекалено късно - тя си е отишла."
Така започва писмото на актьора Ръсел Бранд, което той публикува в своя сайт ден след новината за смъртта на Ейми Уайнхаус.
...
Умирайки на 27 години, Ейми Уайнхаус се нареди сред легендарни изпълнители като Джими Хендрикс, Джим Морисън, Кърт Кобейн и Джанис Джоплин, които умират от същия вид проблеми на абсолютно същата възраст. Това е така нареченият "Клуб 27", който медиите не пропускат да споменат, коментирайки смъртта й.
...
Новината за смъртта на един пристрастен към алкохол и наркотици пушач като цяло не изненадва никого. Тя само натъжава. Изглежда така сякаш всички са очаквали този изход от положението, а не друг - положителен.
...
Покрай смъртта на Ейми Уайнхаус на преден план излиза и проблемът на хората по принцип да разберат страданията на пристрастените и да им помогнат, за да не стигат до саморазрушителни действия, пише "Тайм" в своя материал, озаглавен "Ейми Уайнхаус и болката от пристрастяването*".
"Всички пристрастени, независимо от субстанцията или сoциалния си статус, имат един постоянен и очевиден симптом - не присъстват напълно, когато говориш с тях. Те комуникират с теб през един едва доловим, но не и незабележим воал. Дали ще е бедняк, който ще те притеснява за 50 цента за чаша чай, или ще е нашмъркан раиран богаташ, който говори за "моторната си лодка", има една токсична аура, която пречи на контакта. Около тях има въздух от друго място, така че гледат през теб към друго място, на което биха искали да бъдат. И, разбира се, те са. Предимството на един пристрастен е да упоява болката от живота, за да улесни преминаването на деня с някакво закупено облекчение", пише още Ръсел Бранд, припомняйки си първите си срещи с Ейми, когато тя все още не е световноизвестна и обикаля баровете с компании, представяйки се като "джаз певица", а Бранд също още се лекува от пристрастяване.
...
"Това, което ние можем да направим, е да адаптираме начина, по който виждаме това състояние - не като престъпление или романтична преструвка, а като болест, която ще убие. Трябва да преразгледаме начина, по който обществото се отнася към пристрастените - не като престъпници, а като болни хора, които се нуждаят от грижи. Трябва да погледнем към начина, по който нашето правителство финансира рехабилитацията. По-евтино е да излекуваш един пристрастен, отколкото да го изпратиш в затвора, така че криминализацията дори икономически няма смисъл. Не всички познаваме някого с невероятния талант на Ейми, но всички познаваме пияници и наркомани и всички те се нуждаят от помощ и помощта е някъде там. Всичко, което трябва да направят, е да вдигнат телефона и да се обадят. Или не. И в двата случая телефонно обаждане ще има."
Цялата статия е на адрес:
|
Ейми Уайнхаус и болката от пристрастяването
