Търсих нарочно тази тема, която съм писал на 14 ноември 2006г.
Спомням си този ден. Мотах се из едни села по работа и търсих един човек, а попаднах на събрат в делирно състояние. Говорих с него тогава.
Бях изключително въодушевен. Получих невероятен заряд същата вечер.
Този петък - 22 юли 2011г. ходих по работа в същият регион. Пътувах заедно с един събрат, който същият ден беше свободен и се съгласи да ми прави компания.
Свършихме работата и му предложих да минем през това село и да видим какво става с този човек. Предполагах, че вече е умрял. Всъщност няколко месеца след това пак го търсих, но беше изчезнал по казаните. Говоря за 2007-ма година. Една съседка ми се оплака от него.
Та става въпрос за този петък - четири години и осем месеца след първата ни среща. Бях уверен, че е умрял. Той тогава още беше на умиране.
Къщата му в края на селото. Отидохме. Почти паднала. Цялата буренясала. Треви на входа. Очевидно не само нямаше никой, но и никой не беше минавал през портата. Нямаше некролог. Реших, че просто няма кой да му залепи некролога.
Все пак отидохме до една от съседните къщи и попитахме за този човек.
За най-голяма моя изненада се оказа, че е жив. Защо е изненадващо, че е жив?
Ами защото беше продължил същият начин на живот в продължение на четири години и осем месеца.
Съседът разправя - тази зима беше замръзнал в една канавка. Взеха го в болницата. Той няма осигуровки.
Питаме - а, сега къде е?
Съседът - ааа, търсете го в един от двата ракиени казана в съседното градче. Поименно ни назова казанджиите и посочи, къде са казаните. Вероятно си мислеше, че живея там.
Тялото и умът са удивителни механизми и могат да издържат на невероятни чудесии.
Аз всъщност познавах много такива хора, защото дядо ми стопанисваше казана в нашето село. И затова си мислех, че съвсем е невъзможно да имам общо с такива хора. Това са алкоолици. Пият прясна ракия. Падат по пътя и заспиват в снега, в канавките, върху камъните, в калта. Аз не съм алкохолик.
Невъзможно е да бъда алкохолик.
Мдаа. Те вероятно са се родили в канавката, майка им ги е кърмила с прясна ракия, баща им е мечтал да си прекарат живота по улиците и с надежда е хвърлил пъпа им в селският казан. Те. Те. Те. Аз съм различен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите