|
Отговарях днеска на писмото на един събрат и доста написах. Реших, че може повече хора да получат информация и затова го поствам. Без лични данни
Здравей, много се радвам, че ми писа.
Радвам се, защото това е част от отговора ми на първия ти въпрос - какво правя, за да не започна да пия отново.
Чакай да ти погледна пак въпросите. За да се организирам в отговорите, ще подредя въпросите:
1.би ли споделил какво правиш за да не започнеш да пиеш отново
2.Чувстваш ли се възстановен от алкохола
3.какъв смисъл се влага в тази дума "възстановен".
И накрая има нещо като четвърти въпрос, който мене много ме вълнуваше също и с който ще почна:
4.и на мен ми се иска да си изпия 3-4 джина с лимончета и ледчета, като бял човек.
Почвам от четвъртия. Всъщност първо ще ти кажа, че аз ще споделя за себе си. И няма да споделям теории, доктрини, философии или мнения. Ще споделям какво се случи с мене - какъв бях, какво направих и какво съм сега.
Не съм специалист, не съм лекар, нямам знания по въпроса. Споделям само личен опит и наблюдения.
Не съм пил от четири години, десет месеца и двадесет и пет дни. Подчертавам, че това не се дължи на мен. Обикновено тука се почва - браво, ти си силен, ти си волеви, ти си специален случай, аз не мога като тебе. Затова винаги се налага да подчертавам, че съм трезвен, не защото съм особен или специален. Доказателство съм, че щом аз съм трезвен, значи всеки друг може. Трезвен съм благодарение на нещата които правя. Това ще отговоря като тръгна по първия ти въпрос. Как оставам трезвен - Благодарение на нещата, които правя и които ми осигуряват защита, която самият аз нямам.
Но нека да се върна на четвъртия въпрос - мога ли да пия като бял човек? Тоест - да пия като другите. Много добре го разбирам този въпрос, защото на мен това ми беше основна тревога. Алкохолък ми беше нещо, без което не можех да си представя живота си. Ефекта от алкохола. Можех да си представя, че няма да пия алкохол, но не можех да си представя що за живот ще е. Бях убеден, че ще е тормоз, нещастие, зор и ужас. И така и беше, когато спрях. В тези четери и кусур години не включвам една година и тринадесет дни, в които се опитвах да не пия със собствени сили. Точно така се оказа - животът ми беше невъзможен без алкохол. Нерви, безнадеждност, объркване, ужас, отчаяние, умора, безсмисленост. Сива работа. Скучна работа. Мъчна работа. Невъзможна работа. Ако ще живея така, то по-добре да пия.
Но след тази година и тринадесет дни аз опитах Програмата на АА, чрез която животът ми се промени. И вече нямаше нужда да завиждам на белите хора, а живея оттогава без да се лишавам от нищо. Не се измъчвам, не страдам и не се чувствам прецакан, защото не съм прецакан. Ако ще живея и само ще се правя на герой, че не пия - то по-добре да ме няма.
Аз не можех да си представя живота си без алкохол, но не можех вече да живея и с алкохол. В началото пиех заради ефекта. Беше ми хубаво, отпуснато, весело, смело, забавно, въодушевено. Търсех го този ефект. Влюбих се в него.
После започнах да пия, защото не можех да не пия. Осъзнах го, когато за първи път се опитах да не пия. И се оказа, че не мога да не пия. Почвах пак. Сутринта се заклевах, че вече няма да пия. И наистина го мислех. Следобед почвах пак. Одървяше ми се врата от напрежение и зор и разпусках кокалите. Не виждах проблем да изпия една бира. Все пак само една. Или две водки. Все пак само две. И ако можех да спра там, за да остана на този ефект -супер. Но след това продължавах и на сутринта се питах отново и отново защо се случи пак така след като нали реших тази вечер да пия по-малко. Нали реших да не прекалявам. Не виждах защо пак се случи така, след като взех решение да пия по-малко. Изобщо не допусках, че е възможно да не мога да спра. Не ми беше идвало на ума, че няма начин да спра.
Също не ми беше идвало на ума, че няма начин да не почна. Вече бях стъпил на тази фаза от развитието на болестта си - алкохолът бе необходимост, а не лукс и забава. Получавах командата да пия. Пиех. Уж не исках да пия. Решавах да изпия само едно. Почвах да пия и не можех да спра. А бях твърдо решил този път да не пия толкова много. Защото нали си мислех, че от мене зависи да не пия толкова много.
И накрая стигнах в положението, когато не пиех заради ефекта, не пиех заради нуждата, пиех вече, за да изпадна в безсъзнание. Да се изключа. Да ме няма. Вече изобщо не ставаше по-друг начин. Не можех да заспя, не можех да остана с мислите си. Не можех да се развеселя като преди от двете водки, не можех да се отпусна, не можех да се енергезирам. Пиех, за да се изключа от този свят. Този погрешен свят, в който хубавите хора като мене просто няма как да оцелеят.
Не мислех, че в мене има проблем. Че в алкохола има проблем. Първата жена, с която живеехме заедно си замина още когато бях на 22 и половина години. И ми каза - ти никога не трябва да пиеш, ти не трябва изобщо да пиеш. Това искрено ме удиви. Откъде-накъде й дойде на ума да говори за алкохол. Та ние имахме далеч по-различни проблеми. Какво изобщо има тука да се говори за алкохол.
Не мислех, че имам проблем с алкохола, не разбирах, че се различавам от белите хора. Че като почна, не мога да спра. И това не се дължи на слабата ми воля, а на особеност някаква в тялото ми.
Не мислех, че няма начин да не пия, щом като съм решил да не пия.
Мислех, че алкохолът е нещо като въздуха за мен. Не подлежи изобщо на разглеждане. Трябва да се диша. Как иначе?
Не мислех, че е възможно не в живота да има нещо объркано, а аз да съм объркан. И тази моя неадекватност да я корегирам с алкохол, с ефекта от алкохола. Все едно да имам постоянно главоболие и постоянно да пия аналгин. Да си корегирам състоянието. Но не съм допускал, че има някакъв начин да нямам главоболие и да не се налага да пия аналгин и да си живея щастливо и този свят да се намести. Без ефекта от алкохола, защото вече ефекта от алкохола не можеше да намести света.
За това винаги съм си мечтал. И поради това не ми се струваше възможно да живея в този крив свят без моето светопроменящо вещество. Невъзможна работа. Все едно да ме сложат на Сатурн да мърдам при тази невероятна гравитация, без помощни средства. В такова положение се озовах след една година и тринадесет дни на сухо. Аз съм доказателство. Нямам знания, имам лични преживявания и наблюдения.
1.би ли споделил какво правиш за да не започнеш да пиеш отново.
Бих и това споделяне е част от мерките, които правя за да не започна да пия отново. Това е част от моето възстановяване. И затова се радвам, че ми пишат хора и искат да споделям с тях своят опит, сила и надежда. Вие ми давате шанс да се възстановявам.
Но защо изобщо трябва да не пия отново? Ето това е проблемът. Никога не съм осъзнавал безнадеждността на състоянието си и затова не ми се струваше изобщо разумно да предприемам някакви драстични мерки, за да не пия. Все си таях надеждата, че ще се науча да пия или ще дойде момента и ще мога да пия като другите.
Това, което правя, го правя, защото съм убеден, че нямам друг начин. Докато всеки един алкохолик сам не се убеди, че няма друг начин - изобщо и насън няма да му дойде мисълта да прави това, което правя аз. Както често ми викат - радикален, фанатичен, кон с капаци, хардлайнер. И така нататък.
Ами защо когато някой е раково болен и е готов да направи всичко, за да оживее - тупат го по рамото и го подкрепят и никой не го укорява, защо така фанатично се е хванал за живота?
Коварството на нашето безнадеждно състояние като алкохолици е - ние изобщо и не подозираме колко е безнадеждно нашето състояние и изобщо не виждаме смисъл да правим каквото и да било. Просто си решавах да не пия и си мислех, че няма да пия. Че като не пия, всичко ще бъде наред. Да, ама не. И докато не бях напълно смазан и изобщо нямах сили да се оглеждам за бели хора наоколо, нямаше как изобщо да поискам да направя нещо. Питах разни работи, но все нещо не ми допадаше. Защото се мислех за различен. АЗ не съм като вас. Аз съм по-умен и ще се оправя сам. Все едно умът има общо да се излекувам от пневмония с мислене. Може да ми послужи да ме накара да се лекувам, но няма да ми свърши работа ако премислям диагнозата и причините. Няма да стане.
Бих споделил какво правя. Писал съм толкова много. Обаче върши работа единствено ако човекът е готов да направи всичко. Иначе аз преди само четях книги и си избирах варианти. Дори компилирах най-доброто от различни варианти. Обаче само разсъждавах и взимах решения и не разбирах защо нищо не се променя.
Не се променя, защото само действията променят.
Мога да предложа Програма от действия. Прости, разбираеми, последователни. Обаче някой трябва да поиска да опита.
2.Чувстваш ли се възстановен от алкохола
Днеска не ми се пие. Не ми се е припило. Не съм пил казах колко време. Работя. Имам проблеми. Плащам сметки. Говоря с хора. Възстанових отношенията си с колегите. Възстанових отношенията си с майка ми и баща ми. Възстанових отношенията си брат ми. Всички се бяха разбягали от мене. Сега искат да са с мене. Имам много нови приятели, а преди никой не искаше да има нищо общо с мене. Животът ме радва и ми е интересно да се оправям с неща, които преди ме хвърляха в ужас.
Дали се чувствам възстановен от алкохола?
Да.
3.какъв смисъл се влага в тази дума "възстановен".
Влагам горният смисъл - отг на въпрос две.
Преди си мислех, че ще означава, че ще се науча да пия. Девет години се учих да пия като белите хора. Оказа се, че това е невъзможно, поради технически причини.
Животът ми без алкохол е невъзможен. Не мога да живея ако пия.
Но имам равностоен заместител - Братството на АА, което ми дава много по-голямо вдъхновение от пиянският фалш, който години наред ме лашкаше по дъното на блатото.
Новите ми отношения с хората и вярата, която намерих. Вярата, която дава резултат. И която вяра е жива и се променя ден след ден.
Интересно е.
Написах доста работи. Мисля, че няма да имаш нищо против да го постна това писмо. Моят отговор до теб. Защото той е отговор към всички събратя, които са в това положение, в което си ти сега и в което съм бил и аз. Всеки свободно и без притеснения може да ми пише и ще споделя с абсолютно всички своят опит, сила и надежда. Ще разкажа на всеки как се възстанових от това безнадеждно състояние на тялото и душата и ще покажа, ако някой иска да пробва - какво точно да направи. Ако има желание и е готов да направи всичко, за да се възстанови.
И както преди четири години и единадесет месеца помолих човек от този форум да ми покаже какво е направил, за да се възстанови - така и аз сега съм длъжен да направя същото. Да съм свидетелство, че тази Програма работи.
А не мога да съм свидетелство ако никой не знае за мене.
|
едно писмо
