Познавах го. Беше изключително колоритен човек, див, импулсивен, интелигентен и винаги готов да помогне. Обичаше поезията, дърворезбата, пирографията, рисуването, работата с компютър. Спасил е доста хора: караше с колата си мъртво пияни до болница, разпространявше идеите на АА в отделенията за детокс, много помогна на групата АА в Раднево, като донесе куп книги и филми. По едно време дори имаше идея да прави защитено жилище за алкохолици.
Ето две негови стихотворения, публикувани в сп."АркА":

НАДЕЖДА


Надявам се, че утрото го има

Надявам се, че всичко предстои

Надявам се, че няма да е зима,

Когато Алкохола отстраниш.


Надявам се, че мои ще са дните,

Които сам ще изградя

И с него, с Алкохола са едните,

А другите са с мен, със Любовта.


Надявам се и вярвам, че го има

Свободния незамърсен живот

Не може вечно да е зима,

Не може все да съм идиот.


Надявам се, че Мъдростта ще дойде,

Ще ме качи на своите криле,

Надявам се, че може без упойка

Да плувам във живота отреден.


Надявам се, че може да е близка

Развръзката на вечната проблема

От него ще избягам с писък

От Алкохола – дявол с диадема


За мене да си трезвен е икона,

За мене да си трезвен е идеал.

Не можеш да се правиш на кокона,

Когато пулсът ти почти е спрял.


Напротив, трябва здраво да се бачка

И ден по ден живота да градиш,

А Алкохола трябва да се мачка

И моля ти се майко да простиш.




НА МОЯ ПОБРАТИМ


Аз целия съм в белези и рани,

Аз целия съм в пепел от жени,

И болна е душата изподрана.

Животът ми съвсем се промени.


Откакто вдигнах тази първа чаша,

Откакто в алкохола пристрастен,

Живях и пиех, няма ваше – наше,

Когато с алкохол си осветен.


Когато с Алкохола съм побратим,

Аз нямам хъс към мирис на жена

Когато с Алкохола съм побратим,

Тогава всичко в мене е тъга.


Когато с Алкохола съм побратим,

Аз нямам майка, нямам и деца,

Когато с Алкохола съм побратим,

Животът ми е все със две лица.


Когато с Алкохола си побратим,

Ти сам копаеш дъното под теб

И няма нужда чак да си обратех,

За теб във Алкохола има мед.