|
„Приятелят ми предложи нещо, което в този момент ми се стори съвсем необичайно. Той каза: “Защо не възприемеш свое собствено схващане за Бог?”
Това изявление ме разтърси. То стопи ледената интелектуална планина, в чиято сянка бях живял и треперил толкова много години. Най-накрая достигнах до слънцето.
Просто трябваше да пожелая да повярвам в сила, по-висша от мен. За да започна, не се искаше нищо друго. Видях, че израстването може да започне от тази точка. Върху основата на пълното желание можех да изградя това, което открих в приятелят си. Щях ли да имам тази воля? Разбира се, че щях да я имам!“
Това е епизода от Историята на Бил, когато неговият приятел идва да му предложи Програма от действия и да му предложи да повярва в по-висша от него сила. Бил естествено се дърпа и не иска да повярва.
Ами и аз бях същият, защото си мислех, че някой се опитва да ми наложи някакъв тертип на вяра. Че съм длъжен да се съобразявам с религиозни изисквания и догми, че ще трябва да съм тъп. Това особено не ми е харесвало през годините, защото съм свързвал всичките тези глупости с тъпотия. Смесвал съм религия с духовност. Бъркал съм ги. И съм си мислел, че някой се опитва да ми наложи в какво да вярвам и как да вярвам. Същевременно не виждах, че аз се опитвам да наложа на хората моите виждания. Да не вярват така както вярват. Толерантен, но еднопосочно. Хората да са толерантни към мене и да не ми засягат вижданията. Предубеден, обаче самият аз не съм виждал.
А то си е много просто. Възстановените алкохолици са факти. Очевидни факти. Математически се доказва, че има нещо, което помага на алкохолиците. Какво ще е личното схващане на всеки един алкохолик по този въпрос, си е негова лична работа.
Важното бе да допусна, че аз не съм бог. Че има нещо повече от мен. Да го допусна. Че този свят не се движи по моите команди. Да допусна, че щом не харесвам гравитацията, то това не означава, че гравитацията ще изчезне. Да допусна, че слънцето изгрява без моята намеса и болестните процеси в тялото ми могат да бъдат възпрени от нещо наистина силно. Да го допусна. Нямах друг избор, защото нищо не ми беше помогнало. И изведнъж милиони факти – милиони възстановени алкохолици. Изобщо за какви религии става въпрос.
Но трябва да се направи нещо. И аз исках.
Та си разсъждавах днеска относно словосъчетанието - complete willingness.
И преди съм разсъждавал какво точно означава. Според мен това не е само желание. Защото желанието всеки от нас си го има. Дреме и желае. Преведено – върху основата на пълното желание.
willingness
n готовност, желание, охота
Ето го от речника. На първо място е готовност. Дори охотност. Охота. Да имам дори някаква жажда. Желание въплътено в действие. Думата willingness сама по себе си в случая смислово значи комбинация между готовност, желание и охота. Готов съм да направя нещо. Готовност. Имам желанието да направя нещо. И освен това имам и охота. С цялото си тяло и ум искам да го направя това, защото усещам колко е съществено. Всъщност, когато се употребява думата желание – дизая, винаги се има предвид ума. А когато употребяват жажда – крейви, винаги се има предвид тялото. Това за разяснението относно физическата страна на болестта и умствената страна на болестта. За да се пребори тами трисъставна болест, не е достатъчно само желание. Самата Програма е поредица от действия. Действие е името на програмата. Заради това пълно желание изобщо не е достатъчно и не прави картината пълна. Освен желание, трябва да сме готови, да имаме глад и жажда да се освободим. Да свършим нещо истинско. Да се изправим, да стъпим, да тропнем, да се запънем, да тръгнем. Напълно готови. Ето ти и в Шеста стъпка се споменава – Станахме напълно готови. Седма – с пълно отдаване.
А как удобно ни идва само да разсъждаваме и да казваме – имам желание. Да, имам желание. Имам желание, обаче лежа на дивана и гледам телевизия. Имам желание, обаче днес не съм в настроение. Имам желание, обаче нещо не съм на кеф. Абе искам да се оправя – заради детето си, заради мъжа си, заради Родината. Обаче. Заради детето, но то самото дете не е лечението. Искам да нямам диария, заради детето – обаче следва нали да си предприемам някакви действия по лечението. Самото дете не е средството за спиране на диарията. То може да е мотив. Да. Работа, жена, деца, пари, здраве. Това са все добри мотиви. Но самите мотиви не са лечението.
Всеки път, когато се опитвах да спирам да пия, всеки път си казвах, че имам хиляда причини да не пия. И решавах да не пия. Имах желание да не пия. След това се напивах и не можех да разбера как при това желание, пак се напих. Тука е много очевидната заблуда, че ще спра да пия, щом като имам желание да не пия. Често давам примера с някоя конвенционална болест. Синузит, например. Няма да имам синузит, защото нямам желание да имам синузит. Колко просто. Няма да имам синузит, защото е неприятно да имам синузит. И вече твърдо решавам да нямам синузит. Кофти е да имам синузит. Не искам да имам синузит. Нямам никаква полза от синузита. Край вече на синузита!!! Само сополи, главоболие, не мога да дишам, не мога да говоря нормално. Докога ще го търпя този синузит!? Стига вече синузит!
Обаче синузита не се интересува дали го искам или не го искам. Дали съм решил да нямам синузит и колко силно желая да нямам синузит. Той синузита си стои.
Същата работа е и с алкохолизма.
Проблема е, че са намесени хиляда предразсъдъци, които нямат нищо общо с фактите.
Проблема е, че си мислех, че знам какво е това алкохолизъм. И съответно аз го нямам. Това е пред-поставка. Нямам го. Преди всичко го нямам, защото сега вече решавам да не пия. Още няколко заблуди, които съм приел за истина, без да съм проверил дали са истина.
Щом искам да не пия, няма да пия. Щом искам да нямам синузит, няма да имам синузит.
Но и втора заблуда – ако не пия, няма да имам алкохолизъм.
Трета заблуда – алкохолизмът е другото име на алкохола и алкохолът е алкохолизъм. Все едно да твърдя, че синузитът е другото име на сополите и сополите са синузит.
Сополите са само един от симптомите на синузита. От какво се причинява, какво се получава в главата, в синусите?
Не бе – просто си запуши носа да не ти излизат сополите навънка и няма да имаш синузит. Слагай си капки, за да не ти текат сополите и няма да имаш синузит. Замразявай си носа, за да не ти текат сополите и няма да имаш синузит. Смъркай си навътре сополите и няма да имаш синузит. Важното е да не пиеш. Важното е да нямаш сополи. Кажи – край на сополите! Воля!
Алкохолизъм – болест. Като всички конвенционални болести. Казвали са ми, че съм болест, но по-скоро беше като обида за безхарактерност. Болен човек си ти! Пий по-по малко. Кажи стига на синузита. Недей се сополиви толкова. И какво те боли постоянно главата. Не те ли е срам. Я се стегни.
Но така е запечатано, че алкохолизмът е слабохарактерност, че е просто удивително. Падам от смях, когато някой ми каже – воля!
Падам от смях, когато някой ми каже – недей да пиеш!!!
Пляскам се по челото и казвам – КАК НЕ СЪМ СЕ СЕТИЛ ДОСЕГА, ЧЕ ПРОСТО НЕ ТРЯБВА ДА ПИЯ!!!
Как не съм се сетил досега, че няма нужда да ми текат сополите.
Лелеее.
Но дали бях изследвал въпроса – мога ли да спра да пия? Въпроса – защо като почна да пия, не мога да спра да пия? Защо като не пия – се чувствам раздразнен, изморен, нещастен, депресиран и така нататък? Защо не си задавах въпросите защо, ами знаех. Знаех, че не съм алкохолик. Знаех, че зависи от волята ми да не пия. Съответно бях принуден да знам, че нямам воля. Бях принуден да знам, че го правя нарочно.
Знаех, че не съм алкохолик, ами просто този свят е грозно устроен и затова готините и чувствителни хора като мене просто нямат начин друг да оцеляват. Трябва да си съхраняват душевността като пият. Просто нямам избор насред тази грозна история. Хората са ми виновни, държавата, връзкарите, подлеците. Това беше сигурно. Аз мога и да не пия, но просто в тази среда пия. Нямам проблеми с пиенето, а имам проблеми съвсем различни. Моето е съвсем друго. Нервят ме на работа. Нашите ме родиха на село. Не са милионери. Родих се в комунизма и бях възпитан неправилно. После живях в капитализма и там моята честност и доброта ми пречеше. Имах нещастна любов и не бях оценен от колегите. Бях предаден от приятелите. И какво ли не още. Ти на мое място как няма да пиеш?
Един събрат-алкохолик ми изтъкваше причините за пиенето си. Което няма нищо общо с алкохолизма. Трябвало да помага на дъщеря си студентката. Знаел ли съм аз колко е трудно да се издържа студент, а ти бавят заплатата?!? Как няма да се напиеш. Трябва да помагаш на дъщеря си. Много голяма помощ е да се накендзаш от пиене и да пръснеш парите, защото искаш да помогнеш. Той шефа е виновен, че не дава парите навреме. Правителството, че не плаща. И какво ли не. Очевидно е. Толкова е логично, че няма накъде. На мене изобщо не ми е проблем алкохола и изобщо не съм алкохолик. Друг е въпросът откъде съм знаел какво точно е алкохолизмът и колко логични са невероятно тъпите ми доводи.
Готовност. Иска се готовност. Охота да променя нещо. И получих тази готовност, когато бях смачкан и не исках вече да знам, да съм прав и да съм логичен. Исках помощ и бях готов да направя всичко. Готовност, охота. Върху тази готовност се изгражда възстановяването. Не успях със знания, с „логика“. Нямам нищо против логиката, а имам против смисъла, който влагах в най-различни думи. Като кажех, че искам да спра или трябва да спря – това не означаваше самото спиране. Като казвах, че мисля логично, всъщност бях предубеден. Като казвах, че обичам – нямаше никакви външни доказателства за това. Обичам те скъпа. Искам да имаш пари, да си добре. Бойко е виновен. Отивам да си пийна. Само едно ще си пийна. Обичам те дъще. Ще те издържам. Обаче началника не плаща, комунистите ни разкатаха. Затова ще си пийна. Само да се отпусна. Само за днес, че нещо не съм във форма. Нямаш пари за таксата? Мръсници са нашите крадци-управляващи. Мръсници. Те са виновни. Ти на мое място какво ще направиш? Ха, наздраве! Да не мислиш, че ми е хубаво да пия? Да не мислиш, че искам да пия. Просто ти на мое място, с такава душевност, какво друго ще правиш? Ще пиеш. Лесно ви е на вас простите. Искаше ми се да съм прост и безчувствен като гьон, обаче се родих чувствителен гений. И това ме обрича. Няма как да живея с невъоръжено съзнание насред тази кочина.
Пълна готовност. Когато вече умирах, бях съгласен на всичко. Изобщо не исках да говоря поетични работи, да се правя на умен, да разсъждавам, да споря, да се обяснявам. Това е така, това не е така. Помогни ми, обаче аз ще ти кажа как да ми помогнеш. Помощ, обаче не АА. Не ми звучи това на мене приятно. Какви са тези работи. Какво като 14 000 000 са изтрезнели. Това не е логично. Аз знам. Просто нещо с волята. Ще се напъна малко повече другия път. Ще пия мъничко. Ще се спирам.
Не мога да спра? Това, че не искам няма значение? Тялото ми е абнормално? Реакция се получава и не мога да спра? Не мога да не почна да пия, въпреки желанието ми да не пия?
Не е вярно! Откъде знам, че не е вярно? Просто не е логично и очевидно не е вярно! Аз мисля другояче. Животът ми е стопроцентово доказателство за това колко добре мисля. Правилно мисля.
Сутрин съм в ужас. Треперя. Не ми се излиза. Стряска ме телефона. Яд ме е на всичко. Пропилях си живота. Нямам пари. Не ми се живее. ОБАЧЕ МИСЛЯ ЛОГИЧНО. Супер здравомислещ съм. Нямам проблеми с алкохола. Не съм алкохолик. Имам депресия. Тя ще мине. Е, вече продължава десетина години, но ще мине. Имам разстройство някакво. Агорафобия също имам. Клаустрофобия. Социална фобия също. Не мога да вървя посред много хора. Имам няколко тайни пътеки. Мисля, че всички мене ме гледат. Провалих се. От утре спирам. От утре почвам фитнес, бродерия и вдъхновяваща литература. Ще си променям живота.
Пълна готовност. Ако искате да имате това, което притежаваме ние и сте готови да направите всичко, за да го получите...Рядко сме виждали човек да се проваля, ако стриктно следва нашият път.
|
готовност, желание, охота
