Изобщо не съм силен човек, и за това има доста свидетели.
И аз съм се чувствала като дърво без корен, като съвсем сама на този свят, често татко ми казваше, защо реагираш, все едно си съвсем сама и нямаш подкрепа от никого.
И аз все не бях на мястото си, не знаех вече къде е моето място.
Не си различна ти, просто това е от болестта, няма нищо необичайно и сложно, ами е закономерно.
Ако се запознаеш с други жени, алкохолички, ще видиш, че те се чувстват по същия начин като теб.
Това страшно помага, и се успокояваш.
Опитай !