Здравей,

това беше първото което си признах. През целия си живот не съм молила никого за помощ. И така започна моето възстановяване. Не пия от три месеца и половина. Признах си, че искам някой да ми помогне и това беше голяма крачка за мен. След това писах две седмици във форума, бях като удавник за сламка, отварях го през 5 минути да видя дали някой ми е отговорил. След това признах на себе си и нам мъжа ми че съм алкохоличка. Отидох на сбирка на АА в града където живея, там видях и други като мен, видях че живеят, смят се и са видимо щастливи и не пият. Започнах да посещавам сбирките исках да съм като тях. Тя бяха като мен, значи може и аз да съм като тях. Потърсих помощ при една от тях. Тя ми стана съветник, наставник, предаде ми какво е направила тя за да не пие вече година. Вървя по пътя се промени живота ми. Разбрах, че съм болна и има начин да живея с болестта си. Сега съм друг човек, но всеки ден си напомням че съм алкохоличка и това е първата стъпка.
Направила си огромна стъпка, не съзнаваш колко е важна сега. Продължавай да пишеш, тук сме все такива с нужда от помощ, затова пишем, ние сме също болни и това много ни помага, да поговорим с хора като нас, като теб. Ти си ни нужна, продължавай да пишеш. Благоадаря Ти.