Честито Кате, малко късно, но докато се оправя как се пише, нали съм новак. А и алкохолик, трудно правя неща, които другите ми казват. Пиши, пишеш ли, ако не пишеш пиши, чети в дира, полезно е. Полезно беше и да не пия, знаям всички че алкохола за алкохолиците е отрова / душевна, физическа и мозъчна/. Аз се тровех ежедневно по всякакви поводи. Тровех си тялото, алкохолния глад ме караше да поглъщам огромни количества, трових си мозъка, той пак бе по умен от тялото ми и се изключваше, като щепсел от контакт. Първо бяло петно, после алкохолишки сън. А душата ми е била най болна от всичко. Разбрах го след дълги 20 години на мъчения, които само ние алкхолиците познаваме.
Аз бях късметлийка в живота като теб. Семейството ми любов и подкрепа. Баща ми беше алкохолик, но ме обичаше по своему. Бях отличничка, за пример. А вътре бях изпълнена със страхове, аз не съм живяла един ден без страх. От всичко и всички. И нечестност, че не ме е страх от нищо, че съм всеможеща за пред другите. Докато не се задълбочи неимоверно иенето ми. Мислех си, че е само поредно препиване, ще мине, докато това почна да става винаги след първата чаша. Сценария беше винаги един и същ, хиляди пъти и живота ми се търколеше някак си безсмислено по нанадолнището. Май го исках така, да съм необичайно зле или да съм необичайно добре, да не съм средна работа. Да бъда нещо особено, даже да съм и в мъката си необичайно тъжна. Даже по едно време си мислех, че ако не преживявам мъката толкова силно, то не мога и да изпитам силата на радостните зувства и даже благодарих, че съм така. Мислех си че който не страда като мен юнашки няма да може и да се радва юнашки. И пиех още по юнашки, от обяд вече. Започна да ми прези на работата. Забравях, по телефона разговорите, после пак се обаждах, сутрин бях мног зле физически и психически, а се стараех да крия недоброто си състояние. И така един ден научих че един приятел на когото много вярвах, ме е предал. Вдигнах бутилките и се удавих в тях. Буквално умрях. Това беше кошмар, който ме отрезви и ме накара да потърся помощ. Намерих я в аа. Без тях нямаше да се справя, убедена съм. Убедена съм че и трябва да ходя, живота ми стана друг. Аз никога не съм мислела, че може и с лекота да се живее. А това стана. Благодаря Ти Кате, за усилията и за това, че ми беше и си до мен в хубави и трудни моменти от възстановяването ми.