Често се ядосвам когато някой не ме разбира. Онзи ден една приятелка ми се подигра заради факта, че четях книгата на Алан Кар - не пуша вече и подиграватеилно ме попита на това ли разчитам. Не трябваше да се впускам в разправии с нея или каквото и да било , но и се обидих - защо не ме оставя да си живея живота, защо не ме оставя на мира, защо и е толкова смешно че искам да живея добре, че искам да съм спокойна, че съм правила хиляди опити да спра цигарите но никога не съм успявала и как да и обясна, че това че ще прочета книгата не значи че ще ми помогне но да стоя и да се оплаквам само още повече и в това няма смисъл. Обясних и че няма да изгубя нищо ако прочета страниците които са помогнали на толкова много хора. Искам да имам това което те са получили значи трябва да направя нещо. Когато пожелах да се избавя от ада в който бях попаднала това бе плач на изстрадала душа.
Бонтувах се дълго, правих какво ли не за да отлагам нещата така ми харесваше знам ли или просто ме беше страх от друг живот защото не познавах друг живот само това знаех и познавах . В каквито и ситуации да изпадах просто се наливах с алкохол - винаги започваше леко и по едно но никога не свършавше така. Каквото и да правя през деня се сещам за мига в койтао пожелах да спра да пия, сещам се и как ми крещяха в лицето наричайки ме алкохоличка но аз продължавах да отричам. После разбрах, че всеки трябва да стигне дъното за да пожелае да изплува. Няма миг, да не се моля за хората които страдат. Често не знам какво да на правя и как да го направя ..., с какво да съм полеизна и как . Мога да споделя, как беше при мен, мога да кажа от все сърце - Да има изход и е прекрасно чувството на сбовода което чувствам сега , щастлива съм благодарение на АА, на програмата, на приятелите си на висшата сила която открих ... Моля се всеки до може да почувства това, всеки да може да се почувства свободен, да пожелае и да получи...

Редактирано от detenazaleza на 04.07.11 21:59.