Много ти благодаря за хубавото писмо. Чудесата при мен засега не са чудеса, зарадвах се прекалено бързо, отпуснах се на стари лаври и пак пих два дни бирички. Не съм се напивала, но пак с голямо желание изминавах километри за да си купя бира и слюноотделях в предвкусване на очакваното удоволствие. Трудно е да не се пие, като помним и знаем колко хубаво ни става като вкараме няколко. Ходя на сбирки, но като ми се припие всичко ми излита от главата. Дни наред съм добре, чета, не ми се пие, но идва ден в който просто желанието е неистово и пак пийвам. Пазя се като от огън обаче от неколкодневни запои, защото не искам никога да преживявам абстиненциите след спирането, просто помня колко са ужасни (хем аз не съм имала от най-гадните).
Много съжалявам за депресията ти, но си казвай, че това е временно състояние, ще премине, явно трябва да го изживееш, може да ти донесе някакви ползи. Трябва да се виждаш с приятели, да говориш за всичко, което те притеснява и те кара да плачеш. Ако искаш ми пиши на мейл, ще ти го пратя на лични, ще се радвам. Ако имаш желание и мислиш, че поне малко ще ти олекне.
За себе си се надявам, че все някога ще успея. Логиката на реалният ми разум се бори с вярата и леко като се разклати и нещата зациклят.
Чета в книгата историите и съм почти до края и в нито една не прочетох, че някой е пил поне веднъж след първата си сбирка. За всички чудото е сработила още с първото посещение, Просветлението е потекло във вените им, усетили са сила, енергия, спокойствие. Защо това с мен не се случва? Защото вътрешно не искам ли? Аз мисля, че много искам, моля се за това, но някакси напълно не ми се получава. Може и съм мързелива и не ми се действа, не знам. Но днес съм трезва и съм добре, ще караме ден за ден, ще се борим и това е, няма друг начин. Пожелавам ти все така да продължиш без пиене и цигари и скоро да мине депресията.