|
Молих моя Бог да умра.Той още не ме чува.Сигурно не иска още да ме чуе.Аз само това искам.Сама не мога.Все още ми пука за тези, които ще останат след мене.
Много ме докосват такива думи. Много ме докосват, защото и аз молих много години Бог да умра, да ме няма, да си отида, да се свърши, да спре това, защото според мен не е живот, а е мъка, просто е ад, всеки ден, ден след ден, и даже приятните неща бяха много трудни и едва ги издържах, даже и най-радостните неща, даже най-радостните, аз не можех да ги преживявам, и тежките неща, те пък само потвърждаваха закостенелите ми убежденя, че съм обречена, че съм най-нещастната, че нямам късмет, че съм омагьосана, че няма изход за мен, че изобщо от нищо няма смисъл. Това е един порочен кръг, от който няма излизане, и наистина, единствено логичен вариант ми се е струвал смъртта.
Обаче, обаче, не мога да не взема отношение, срещнах се съм смъртта, реална, на братовчедка ми, не знам дали се е молила Господ да я прибере, но си отиде от този свят доста рано, болна от алкохолизъм. Няма думи да опиша колко ми липсва сега, ама я няма, и нямам право някак си, така го усещам, да мълча.
Първо, иска ми се никой да не дава професионални медицински съвети тук, просто това е съвсем неправилно е недопустимо. Има си медицински лица, медицински центрове, има си хора за това, който иска да се консултира с лекар, да го потърси.
Второ, аз опитах с медици, доста години опитах с медици, и то грамотни хора. Но не ми помогнаха. .
Трето, братовчедка ми се консултира в София с най-вещата, по мнението на професионалистите в тази гилдия, доц. Тотева, по проблемите на алкохолизма. След като са разговаряли, тя е казала, че според нея, единственият възможен вариант за спасение е АА. Сега вече няма значение, че тя не пожела да опита това. Важното е, че това са думите на доста наясно с проблемите на алкохолизма професионалист, и може да се повярва, особено при хора, които да кажем, не искат или са предубедени да вярват на хората от АА. АЗ САМАТА СЪМ ТАКАВА, аз много се влияех от авторитетни имена и професионалисти, но вече не е така.
Четвърто, сама, с моите усилия, с моята воля, Аз, самата, с това мислене съм се опитвала да спра за малко лекарствата, имаше основателна и много мотивираща причина, но това беше за кратко време, после, алкохола, поне за малко, но това също беше за много кратко, та, Аз сама, много отдавна видях, че не мога, и така се успокоих, като прочетох в ГОЛЯМАТА КНИГА, и като слушах хората в АА, че ние нямаме силите и волята да се справим с този проблем, колкото и да искаме, колкото и да го желаем, колкото и да имам морални принципи, колкото и да знам, като по учебник, какво трябва да се прави и какво не. Напротив, лудостите в главата ми ме заведоха до такива ситгуации и случки, от които сега се ужасявам даже, и още, получава се тогава едно голямо противоречие между това, което знам, че трябва да правя, което е правилно, и това, което правя реално. От което се чувствам още по-зле и наистина в дадент момент ми се струва, че няма изход от положението.
С такава настройка бях до съвсем скоро, наистина до съвсем скоро.
Но понеже, първо, днес ми е добре, и съм на работа, и се смея, и си ходя, и съм доволна от това, което направих вчера, и съм доволна от това, което правя сега, и не ме измъчват угризения, чувство за срам и вина, и не се крия от хората, а се показвам даже, и заради всичко това, трябва да те уверя, ИМА ИЗХОД, ПРОСТО ОПИТАЙ, ОПИТАЙ, НАПРАВИ ТОВА, КОЕТО ТИ КАЖАТ в АА, ДОВЕРИ СЕ, И СЕ ПОМОЛИ.
"ГОСПОД МОЖЕ И БИ НИ ИЗБАВИЛ, АКО ГО ПОТЪРСИМ" - ТОВА НЕ СА САМО ДУМИ, САМАТА ИСТИНА Е.
|
Re: Какво става, когато спрем да пием без чужда помощ? [re: mina68]
