Здравей Иване,
исках тогава да ти пиша ти лични, защото
не обичам да публикувам постове с грешки, а нямах много време .
-Това ти бях писала на 04 май 2011-
пращам ти го сега, защото тогава не можех да си вляза в профила си

АЗ САМАТА ТъРСИХ ПъТЯ БЕЗ БОГ И БЕЗ СБИРКИ НА АА...
Много е трудно , но може,
Аз съм вече година и месец чиста.Не знам колко точно.

Пиша ти , защото ми се иска да ти помогна, знам че не мога, но искам да опитам.
Аз продължавамм да чета във форума, но не пиша...
Бях спряла да пия (с голяма мъка) , и пак бях започнала.
Моите изводи:
( от личен опит и от АА)
Такова нещо като контролирано . т.е. малко пиене, само 1 чашка, само навън и не в къщи, за мен няма.
Тотално спрях.Даже оцетът ми е съмнителен и минах на лимонов сок за салати.Безалкохолната бира-опасно!!!
Нищо , даже и тирамису и всякакви десерти с алкохол съм си забранила.
Дори есенция на коняк, каквото и да е.Знам, че мога без това.
Не си заслужава да рискувам отново тоя ад.
Знам, че следващия път ще бъде последен.
Алкохолът е удоволствие, но не за мен.На мен ми е забранено.Аз си го забраних.Нямаш шанс с това , което си мислиш-по-малко, контролирано и т.н.
В къщи има постоянно бира, шампанско и друг алкохол – мъжа ми е пияница, пиянде.Не ме изкушава, не ме привлича.
Този път УСПЯХ -Въпреки мъжа ми и неговия алкохолен склад успях. АЗ успях.Нямаше друг изход.Положението беше трагично, ужасно, неописуемо.Намерих му цаката , дето се вика.
Успях, но за някои неща е много късно.Загубих човека, с които можеше да бъда щастлива.С моето пиянство го отблъснах и не ми остава нищо друго освен да си вегетирам тук при моя алкохолик.
Трябва да се изнеса от тук, а не мога да си го позволя финансово.Тук в Г-я е сложно.Страхувам се да изляза сама на квартира.Като че ли има какво да губя.
Финансово не мога да се оправя сама-последица от пиянствата ми.Занемарих работата си.То и с усилия, в моята област няма много работа и парите са малко.
На 40+години съм.Бях хубава, сега имам бръчки под очите от алкохола.Белези по лицето и тялото от зверски падания и чупене на кости.Всякакви поражения.Не мога да се надявам на професионално развитие и израстване, освен ако не преборя депресията.Вече ми писаха, че май без хапченца няма как да стане номерa.
Мислех си , че като спра пиенето, и ще стане по-добре, но съм се излъгала.Нищо не се подобри.Разбит живот, пропилени шансове.И никаква надежда.Трудно ми е да стана сутрин и да се радвам на живота.На какво ли?Никаква надежда вече за дете и истинско семейство.

Иване-Взимай мерки докато не е станало късно.
Някои неща са безвъзвратни.
Преди няколко дни се помолих на господ да умра. Не искам да живея.Всичко изгубих.Късно е.Нямам надежда.
Остана ми единствено брат ми , които ме обича и подкрепя, въпреки, че и с него съм се държала непростимо.Само заради него не си слагам край на живота.Не искам той да страда.
Повярвах в Бог и във Висшата Сила и без АА.
За мен е късно!
Аз и да искам не бих могла да ти помогна.
Само Ти....можеш.Никой друг не може да ти помогне.
Доколкото разбрах от написаното от теб, ти още нямаш фатални последици като мен.
Добре е че търсиш помощ.Пожелавам ти да я намериш.В теб самия.Тя е там.Трябва като Барон Мюллхаусен да се хванеш сам за косата си и да се изм"кнеш от блатото.Как ще го направиш не знам.Строго индивидуално е , и както за всичко стойностно в живота, и за това трябва да се бориш.Трябва сам да се надхитриш.
Аз не вярвах и в спонсори и в сбирки ,и накрая в нищо.Бях се предала.Вечер заспивайки, си обещавах от утре да не пия.Последните месеци ставах и след първото кафе следваха бира, а после шнапс или рамацоти.По 500 мл. твърдо гориво дневно и по много бира.За красота 30-40 цигари.
Прекъсване, по-точно избягване на всякакви социални контакти.Бях постоянно пияна, как да си говоря с някой.Ако исках да си припомня някой тел. разговор, имах бели петна.Изключвах телефона.
Започнах да получавам много често бели петна, даже и когато не бях пила.Това ме ужаси.Заради това не ми е никакво изкушение алкохола.Искам АЗ да съм господар на мисълта ми, а не алкохола.
Имах чувството, че той ме командва, сякаш съм му робиня и че той, алкохолът ме прави все по-тъпа и по-тъпа отколкото съм.
Като вземем предвид , че не съм кой-знае колко умна, ами то след алкохола нищо не остава.
Бях се предала.Имах дълбока депресия и я отдавах на алкохола.Вече година и повече не пия, но депресията не намалява, става по-зле.Не вярвам, че лекар може да ми помогне.Вземам направление за психолог, но после не си правя час , а отлагам и така от години.Цигарите ги отказах преди 2 месеца.И те са зависимост като алкохола.Дълго търсих и за тях начин да ги спра. Намерих го тук , в Алк-Зав. форума, четейки историята на една съфорумка.Тя беше писала, че близките и я пращат в клиника.Помислих си , че това няма да и помогне, че само тя може да си помогне и тогава се видях сама колко съм на грешен път.Аз бях си набавила книгата на Алън Кар - Не пуша , и това ми беше слабата надежда , че може да успея с отказването.
Вече се изморих.Ще се радвам ако пишеш.
Успех! Само не се предавай.

извинявай за грешките, но ми е много сложно с кирилицата
До скоро!

03 Юли 2011

вчера и днес доста писах, уморена съм
Вече се включих във форума, след дългото мълчание.Аз отивам утре в АА.
Пазех го като последен Шанс.