|
Поздравления за месеца!
Накара ме да си припомня някои работи, за което съм ти благодарен!
И аз някъде на един месец без алкохол разбрах, че нещо не е наред. До тогава бях в еуфория. Почвам нов живот. Слънцето свети. За първи път виждам, че имало зелено по дърверата и други работи. Абе има изход. Смеех се от радост и надежда.
След този месец нещата посивяха. Не разбирах защо вместо да се оправят работите, почва да става по-зле. Нервно. Подтиснато. Уморено. Депресия. Нежелание да говоря с хора. Безсъние.
Мина време преди да ми се покаже, че алкохолът е нещо различно от алкохолизма.
Аз си правих сметките само от гледна точка на алкохола. Бях предубеден. Предварително бях убеден, че имам проблеми с алкохола. Предварително имах отговорът на задачата - алкохолът бе моят проблем. Така си мислех. И след това всички отговори се опитвах да ги напасна с това предварително убеждение.
Изобщо и не можех да допусна, че може би не е било правилно да имам предварителни убеждения какво ми има и какво е решението на проблема, който имам.
Аз си знаех - моят проблем е алкохолът. Изобщо и не допусках, че е възможно да не е алкохолът моят проблем.
И следователно, аз си знаех - разрешението на моят проблем е да не пия.
Изобщо и не допусках, че е възможно да имам проблеми с алкохолизма и изобщо и не допусках, че е възможно спирането на пиенето да не е разрешението на този проблем.
Дори и не си казах - абе дай да не бързаме. Давай да не бъдем сигурни първо какво ти има, а после и как ще се оправиш.
Откъде точно знаех какво ми има и откъде точно знаех как ще се оправя? Загадка.
Все едно се прибирам в къщи и не работи печката, телевизора, хладилника, бойлера, лампите. И аз решавам да почна да оправям тези уреди. А дори не допускам, че първо трябва да се провери бушона, инсталацията. Че е възможно щом всичките уреди да дават дефекти, то може да е по-дълбока работата.
Но така или иначе си бях въобразил, че знам какво ми има. Бях сигурен какво ми има - проблеми с алкохола.
Бях сигурен какво е решението - да не пия.
Бях дори изчислил колко време трябва да не пия и ще ми се оправи живота във всичките области, които са били засегнати от пиенето.
И се почна една мъка. Не можех да спя. Може би една година да съм спал по час-два на денонощие. Почти непосилно изглежда за човешкият организъм.
Почнах да не искам да се виждам с хора. Да не ми се става от леглото. Да не ми се работи. Да не ми се излиза. Почнах да избухвам от най-малкото. Бях отчаян и не виждах смисъл да живея. Естествено така не беше от самото начало. Това не се случи за един ден.
Реших, че имам проблеми с нервите, с хората, с енергията. Че трябва да направя нещо, за да се успокоя, нещо за да се енергизирам, нещо, за да спрат да ме дразнят тези идиоти наоколо. Нещо да направя, че да си почина. Нещо да направя, че да се наспя.
Хич и не виждах, че когато човек има хрема е съвсем нормално тя да бъде придружена от сополи, кашлица, главоболие, умора. Тоест - тези неща не са нещо отделно от болестта, те са симптомите на болестта.
Същото е и с алкохолизма. Алкохолизмът е болестта. Алкохолът не е проблемът. Алкохолизмът е съпроводен с умора, депресия, раздразнителност, безсъние, отчаяние, безсмислие, нерви.
Всеки един алкохолик, който спре да пие и не си лекува алкохолизма, рано или късно почва да търси невролози, кардиолози и всякакви ози.
Тези специалисти, които са много добри в областта си, виждат че няма никаква физическа причина за тези сърцеболи, главоболи, вратоболи и зъбоболи и обикновено изписват успокоителни. Това го правят невролозите. Съвсем оправдано от тяхна гледна точка, защото виждат, че човекът просто полудява от нещо. Не е спокоен. Казват му да се успокои, а той не иска да се успокои. Все едно е по желание. И след това се изписват леките, задължително някакви леки, хапченца.
За сън, за отпускане, за настроение.
Но това са хапчета за симптомите. А болестта си е там. Лекуваме неин симптом - кашлица, а пневмонията си стои. Нелекувана. Логично е да се лекува болестта. Корена. Причината. А не да се замазват симптомите.
Обаче аз бях убеден какво ми има - проблеми с алкохола.
Бях убеден какво е решението - да не пия.
И когато почнаха да се появяват другите проблеми - безсъние, умора, раздразнителност - те бяха нещо ДРУГО. Те бяха друга работа.
И аз виках - ами не съм алкохолик. Аз имам други работи. Спрях алкохолът. Можах без вас да го направя това. Не е трудно. Няма нужда от АА. Няма нужда от Програми. Няма проблеми. Просто исках да го спра и го спрях. Не ми е проблема в алкохола. Имам други работи. Трябва сега тях да си ги лекувам.
И естествено след една година на сухо реших вече да ходя в лудницата, защото явно беше, че не съм алкохолик.
Защо реших, че е явно!?!
Ами защото предварително бях решил какво точно е алкохолизма. Предварително бях решил, че съм алкохолик, защото пия и просто трябва да спра да пия и се разрешава проблема с алкохолизма.
Обаче след една година безсъние, отчаяние, умора, депресия, нерви, ситуацията ескалира и тогава си казах - ами не съм алкохолик, защото не пия, значи съм луд. Имам тежко психическо заболяване.
И това е истината. Това е алкохолизма. Аз пия, защото съм алкохолик, а не съм алкохолик, защото пия. И това, че не пия не ме направи излекуван от алкохолизма. Не премахна симптомине на алкохолизма - нерви, депресия, умора, безсъние, раздразнителност, страх от хора, страх от живота, страх че няма да имам пари.
Не ги премахна, защото непиенето не лекува алкохолизма, а премахва само един от симтпомите му - алкохола.
А освен симптом, алкохолът бе и мое лекарство. С това лекарство си лекувах безсънието, нервите, умората, страха, отчаянието, депресията.
С това лекарство заспивах, работех, почивах си, осмелявах се, забавлявах се.
И съвсем очевидно - махнах алкохола и всичките тези останали симптоми на алкохолизма лъснаха.
И тях само и единствено лечението на алкохолизма ги премахва. А аз мога да свидетелствам за лечението, което ми помогна на мене и помогна лично на хора, които аз съм виждал и виждам. Без хапчета. Лечението, което на мене ми помогна и ме успокои, накара ме да спя, премахна ми нервите, премахна ми страховете, изкара ме от депресията е Програмата на АА, чрез която намерих Бог.
Наясно съм, че на много хора няма да им хареса това, което казвам. Защото и на мене не ми харесваше, когато ми го предлагаха.
Но аз не го пиша това нещо, за да се харесам на някой, а за да кажа на хората, които мислят, че имат проблеми, не знаят какво да направят и искат да направят нещо - има изход, има лечение.
Може да ми пишете на имейла в профила
|
Поздравления за единия месец на АЛОНЕ!
