Това което се случва обикновено е да обвинявам, да страдам, да се представям на мъченица, така както съм правила стотици пъти в живота си - това ме доведе до дъното. Очаквам само хубави неща в моя полза и това не се получава защото няма как да се получи, защото аз дори не знам какво е хубаво и какво е лошо. Понякога се замислям как определям лошите неща и коя съм аз да слагам такива определения, после забравям на моменти но това е в мен, болестта ми която се опитва да ми диктува и да ме съсипе отново завземайки всичко от мен и малкото което ми е останало или това което съм получила. Защото подхлъзването е толкова лесно когато се отклоня от пътя. Това е моята болест - душевната страна - да тропам, да искам да се противопоставям на живота, на действителността на всичко, защото не се случва това което аз очаквам и което аз си представя. Пак моето аз.
Нямам как такъв живот да бъде успешен и да съм спокойна и да имам вътрешен мир, ако не се лекува болестта от вътре.
Моля се да мога днес да съм емоционално стабилна и да вървя спокойно по пътя който избрах, да съм полезна и да забравя в днешни я ден себе си, а да мисля за другите.