|
И все още ме е срам от болестта ми, което според мен е голямата ми пречка, защото се опитвам да доказвам на себе си и на околните, че всъщност понякога мога да пия по мъничко.
Хубаво е, че го виждаш това.
По-долу ще постна част от брошура "АА за жени", която един приятел превежда на български в момента.
Не е цялата, но може да ти е от помощ.
Ако мислите, че имате проблем с алкохола, ако подозирате, че пиянството може да бъде един от проблемите ви, то в тази брошура ще прочетете истории на жени, които са мислели и чувствали същото.
Колкото и различни да са били те, в края на краищата са стигнали до разбирането за това, че алкохолът сериозно влияе на живота им. За всички тези жени – млади, на средна възраст и стари, домакини, делови жени, студентки, осигурени и бедни, принадлежащи към най-различни социални и етнически групи – отговорът е един и същ. С помощта на простичката Програма на АА те са намерили начин да спрат да пият, да останат трезви, да направят своя живот в трезвост пълноценен и плодотворен, отколкото всяка от тях би могла да си го представи.
Може би, вие се смущавате от думата „алкохолици”. За много хора, тя както и преди означава слабост или отхвърляне. По отношение на жените това заблуждение остава достатъчно силно. Болшинството от хората са склонни с търпимост, а и даже с интерес да гледат на пиян мъж, но с отвращение се извръщат, ако в подобно състояние се намира жена. Още по-трагично е това, че жената-алкохолик и тя самата, като правило споделя тези възгледи. За нея товарът на вината, който носи всеки алкохолик, често се удвоява.
Жените от АА са отхвърлили от себе си разрушителната тежест на неоправданото чувство за вина. Те са научили за медицинския факт: алкохолизмът сам по себе си не е въпрос на морал или поведение (макар, разбира се, да влияе и на едното, и на другото). Алкохолизмът е проблем на здравето. Това е заболяване, описано като такова и от Американската, и от Британската медицинска асоциация.
Това определение отдавна е престанало да бъде революционно. То е станало широко известно и много хора го приемат лесно като общото твърдение: „Да, алкохолизмът е болест!” Но когато работата засяга конкретен човек – колеги, съседки, приятелки, роднини или в крайна сметка, самата теб – старото отношение се възвръща: „Защо тя не може да пие като дама?” или „Защо аз не съм способна да пия като другите жени?” Или „Защо аз не мога да се спра?. Нямам сила на волята.” Или даже: „Аз за нищо не съм годна” (Я ни на что не гожусь). В личните отношения в началния етап честичко се разглежда като нарушаване на нормите на поведение, а на далеч по-късните стадии – като дълбоко морално падение.
Може би, най-странното и коварно свойство на алкохолизма е неговата способност да остава незабележим за самия болен. Алкохолиците здраво умеят да не забелязват собственото си заболяване. Често те се оказват последните, които признават, че у тях съществува проблем с алкохола.
Ако за алкохолика е така трудно да разпознае своята болест, то как е възможно вие да различите алкохоличка ли сте или не? Какво се явява мярката, позволяваща да се определи наличието на алкохолизъм? Пиенето от сутринта? Пиенето сам? Количеството на изпитото? Нито едното, нито другото, нито третото. Показателят не е в това кога, с кого, колко и какво (алкохолът си оставя алкохол извън зависимостта от мирис, вкус и с какво е разреден) или даже това защо пиете. Истинският показател са отговорите на следните въпроси: какво е направило с вас пиенето, как влияе на вашия семеен живот, на дома ви, работата или училището, на вашия социален живот или физическо състояние, на вашите емоции?
Неприятности във всяка от тези области могат да служат като признак за това, че вие страдате от алкохолизъм. Изобщо не е задължително проблемите още от самото начало да бъдат опустошителни. Някои алкохолици започват с това, че периодически пият в компании, т.е. с „битово пиянство”, радвайки се, че могат в буквалния смисъл „безболезнено” да пият по-много. Други изпитват типичните симптоми на алкохолизма от самото начало. Ако вие запазвате способността си да „функционирате” в ролята на домакиня, учаща се, служеща и т.н. и при това се изхитрявате да скривате последствията от пиенията, се попитайте: колко усилия, колко с една сила на волята влагате за това, да криете това? Стрували си труда? И има ли в това макар и някаква радост?
Алкохолизмът е прогресиращо заболяване. Рано или късно сте започнали, употребата на алкохол става все повече и повече неуправляема. И на практика самите опити да контролирате този процес става ваша изцяло поглъщащо занятие. Преходът на вино или бира, обещанията да пиете само в почивните дни, установяването на интервали между чашите – ето само малка част от „техниките” на прием, измислени от алкохолиците в опитите да вземат под контрол употребата на алкохол. Подобни уловки и неимоверни усилия сами по себе си се явяват такива също класически симптоми на алкохолизма, както и кошмарния махмурлук или плашещите загуби на паметта.
Съществува граница и за да се премине, съвсем не е задължително да попадате на болнично легло, в рехабилитационен център или в затвора, макар че много жени са дошли в АА едва след като са преминали тези стадии. Вие можете във всеки момент да отскочите и да не се пързаляте надолу по наклонената плоскост на болестта, наричана алкохолизъм, просто помолвайки за помощ и проявявайки готовност да се справите с проблема си. Не е важно, на колко години сте, 15 или 50, богати ли сте или бедни, випускница от колеж или училище, дали живеете под покрива на семейството или самостоятелно, дали лежите в болница или сте в затвора, или „бомжувате” на улицата – помощта може да дойде при Вас, трябва само да се решите да помолите за нея.
В АА не е нужно да попълвате анкети или да плащате встъпителна вноска. Няма необходимост да се абонирате за задължителен курс на лечение. Вие просто ще се срещате с мъже и жени, намерили начин да се освободят от алкохолната независимост и започнаха да възстановяват онези поражения, които алкохолът е причинил на техния живот. Вие също можете да придобиете тази свобода и възстановяване. В тази брошура вие ще намерите не суха статистика, а ще прочетете лични истории на жени, страдащи от алкохолизъм. Тези истории бяха избрани, за да дадат представа за обикновения опит на жени-алкохолици, да покажат онзи широк спектър на типове жени, на които се е отдала да се избавят от болестта, да покажат какво означава за тях и, може би, да стане и за вас. След посещаване на първи сбирки някои жени казват: „Топли чувства от общуване с хората, които имат същите проблеми, както и аз …”, „съчувствие и разбиране …”, „атмосфера на безусловна любов …”, „аз разбрах, че не съм сама”.
Ето и линк към цялата брошура:
|
Re: Защо е толкова трудно да НЕ посегнем на първа [re: tasartir]
