Само който се е борил знае колко страшно е това. Не мога да преценя кое е по-страшното - дали да си зависим и да се разкъсваш между порицанието на близките и нуждата от алкохол или да си близък на зависим - да искаш да повлияеш, а да си безсилен...
Искам да призная голямата си грешка в опитите да спася майка си - през тези 5-6 години винаги лекувахме последствията от алкохола. Попадаше все в гастроентерологични отделения, след което "изчистена" си я прибирахме пак вкъщи. Като щрауси си заравяхме главите, усещахме я, че пак пие, но и вярвахме, че е "само днес, само малко". А и тя перфектно ни заблуждаваше, никога не си призна сама. Може би ако бяхме потърсили квалифицирана помощ по-рано, да търсим лек срещу алкохола, тогава може би щеше да има някакъв ефект.
Та, това искам да кажа - колкото повече отлагаме да признаем проблема - толкова повече губим. Срамно е - от съседи, приятели, колеги, от хората по улицата...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите