|
Тема |
Re: Домове за зависими [re: July_mf] |
|
Автор |
Ali_ (бях независима) |
|
Публикувано | 19.06.11 11:23 |
|
|
Само който се е борил знае колко страшно е това. Не мога да преценя кое е по-страшното - дали да си зависим и да се разкъсваш между порицанието на близките и нуждата от алкохол или да си близък на зависим - да искаш да повлияеш, а да си безсилен...
Искам да призная голямата си грешка в опитите да спася майка си - през тези 5-6 години винаги лекувахме последствията от алкохола. Попадаше все в гастроентерологични отделения, след което "изчистена" си я прибирахме пак вкъщи. Като щрауси си заравяхме главите, усещахме я, че пак пие, но и вярвахме, че е "само днес, само малко". А и тя перфектно ни заблуждаваше, никога не си призна сама. Може би ако бяхме потърсили квалифицирана помощ по-рано, да търсим лек срещу алкохола, тогава може би щеше да има някакъв ефект.
Та, това искам да кажа - колкото повече отлагаме да признаем проблема - толкова повече губим. Срамно е - от съседи, приятели, колеги, от хората по улицата... . Но колкото и да мразя майка си понякога за това, което ми причинява, не искам да я оставя да умре, ами ако тя наистина е болна и сама не може да се спаси, нали някой трябва да и помогне?
Благодаря, че тук мога да споделя.
|
| |
|
|
|