Здравей.И аз съм щастлив.Като прочетох поста ти все едно прочетох на 90 пр. моята история.И аз все обещавах че мяма да пия и да се напивам.При мен отдавна премина момента да мога да пия в къщи като нормален човек.Дори и да минех с няколко,вечерите в които пиех зачестяваха,по-късно стана така че когато в къщи вече не можех да пия заради разправии и скандали,започнах да се крия и да го пия тайно,дори и на работа,къде ли не.Просто ми трябваше време да пиина помежду бяговете напред назад по задължения.Оправдавах се с това че ми се е събрало много,че релаксирам така,обаче накрая започна да става все по лошо във всички възможни аспекти.Знаеш ли кое мер уморяваше най-много,неискренността,криенето,лъжата.Да играеш театър и спектакъл в името на един убиец-алкохола.Бавно около мен всичко се разпадаше.Хората със сигурност цъкаха с уста и говореха зад гърба ми.На работатата все говорех с хората от поне 2 метра дистанция и гледах по принцип да не говоря много за да не личи фъфленето и завалването.Беше цяло чудо че запазих работатата си.Беше цяло чудо че и жена ми оттегли на няколко пъти изпринтените молби за развод.Беше цяло чудо че не свърших в болницата или с някой инсулт по пътя някъде или на работа.Имаше ужасни дни в които съм работил на 7,8 бири пиене или на същото количество мешаници.Всичко се забелязваше ,нищо не остава скрито.Беше ме срам че се изпусках по автобуси и се напикавах вследствие на бирите.Или пък сутрините ми минаваха по тоалетните защото от бирата нали знаеш,трябва ти преносима тоалетна.Та живота да пиеш преди работа по тоалетните на шопингцентровете и да имаш поне половин кило дъвки и бонбонки за обезмирисване из джоба не е живот.За кратко време видях че и аз се превръщах в един занемарен чичко алкохолик.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите