Здравей Алоне, аз така и не успях да откажа цигарите въпреки, че правих опит, но опита ми завърши с нервна криза и си мисля, че или не съм го пожелала достатъчно силно или просто не му е дошъл момента - но това е друга тема. Настина и цигарите ми вредят но не чак толкова или поне не ги усещам така както усещах пагубното влияние на алкохола.
Това което бих искала да споделя е, че тогава когато съм най - изморена, когато се чувствам на ръба на силите си и отчаянието ме обгръща, тогава най искрено се моля и тогава молитвата ми и моя зов за помощ наистина правят чудеса. Случвало ми се е дори да се насиля да отида на сбирка, но след това всичко изглежда съвсем различно. Там се отпускам, не мисля за нищо друго освен за мига. Действа ми така успокоително и ме зарежда с нови сили. Чувството на безжизненост, умора, сивота мие толкова познато както и умората когато се напъвам да се случи нещо което аз искам и отказвам да приема действителността. Докато се борих с болестта си се чувствах на ръба, нямах сила , нямах желание физически се чувствах изтощена, но когато се предадох на болестта си, когато спрях да се боря срещу нея и я приех като факт в живота си, то тогава изведнъж дойде силата ми. Не знам как се случва това и не се и опитвам да разбера.
Днес върша три пъти повече неща от преди - и това не знам как става - но става.
Нека бог те благослови и съхрани.