|
|
нес е петнадесети юни денят в който много от учениците се връщат с бележници в къщи. Чакам и моя син да се прибере, да ми донесе да видя. Тайно се надявам да се гордея с оценките му , но всъщност надеждите ми знам, че ще останат напразни, защото все пак знам какво е било през цялата учебна година и знам през сроковете оценките, забележките, наказанията и др. такива. Даже и училището ще сменяме сега.
Та днес днес ми се е свил стомаха на топка в очакване. Преди малко идва приятелката ми има страхотно дете, послушно, учи се добре носи му бележника милото завършва с пълен отличен и какво направих аз - виждам сълзи от радост в очите на приятелката си, а не мога да и се зарадвам, не мога защото пак съм обсебена с моите си неща и изпитвам завист , завист към това което има тя а аз нямам. Болни амбиции за детето си имам нищо друго. Не знам защо съм решила че то трябва да следва пътя който аз му чератя, защото уж аз като майка трябва да знам кое е най - добро за него, само дето забравям една малка подробност - аз не съм господ и няма как да чертая живота на друго човешко същество. Това прави болестта с мен, кара ме да изпадам в самосъжаления , да треперя, води ме до тормоз и вътреушен дискомфорт и ако се потдам само умирам Трябва да приема спокойно това което не мога да променя, трябва да приема спокойно, че сина ми не е отличник но все пак завършва училище и вместо да се отчайвам и вместо да страдам от това да съм благодарна. Благодаря ти Господи от цялото си сърце, че ме дари с дете. Благодаря ти, че има на кой да се зарадвам, за кой да се грижа така както ти прецениш и до толкова колкото мога. Благодаря ти, че това е най - голямата ми радост в живота и смисъла. Бог отново се е погрижил за мен да имам дете , да е здраво, да играе, да му се радвам. Онзи ден се прибра с букет в ръката - за мен, бях щастлива от постъпката му. Един малък жест от него стопли дуата ми. За това трябва да мисля днес и да му се радвам а не да завиждам на приятелките си, да искам да променя изцяло сина си, да страдам от това, че не постига нещата които аз искам защото неговия път само бог знае какъв е и какво му е предопределено и кака.
Господи, моля те в днешния ден - пази детенцето ми така както пазиш мен от всички беди и несгоди. Помогни ми и на мен да приема волята ти. Помогни ми и ме избави от недостатъците на характера ми които ми пречат да бъда полезна на детето си и които ме докарват до лудост и до вътрешно напрежение.
Благодаря ти господи за всичко което ми донесе в живота и благодаря за това, че ме направи майка.
|
| |
|
|
|