Животът не винаги е това, което ни се иска да бъде...

Днес е още един ден от пътя който поех преди време. Преди да легна ми се иска да погледна в изминалия ден и да се запитам днес бях ли ядосана, днес бях ли добра, помогнах ли с нещо на някой, свърших ли въобще нещо което да ми достави удоволствие и бях ли полезна с нещо, защо се гневя и се бунтувам. Мдааа Разгневих се преди малко се разгневих на сина си който завърши училище наскоро, който му предстоят държавни изпити , който не е хванал учебник от години, който едвам взе матурите и сега ми обяснява как ще кандидатства в три различни училища с три различни неща. Защо се гневя ли - защото аз отново се правя на Господ да му казвам, че така не става, че така не може, че не полага усилия а иска ние с баща му да влагаме средства. Всичко излиза извън моя контрол извън представите ми, защото това което аз си представям за образованието на сина ми беше на осемнадесет години да има ясна представа от живота , от това което предстои, от средствата които се влагат в образованието и да положи усилия . Гневя се защото го настъпвам, карам го да прави неща които аз смятам че са му необходими и които аз смятам че са редни но той дали смята така?! Не знам какво мисли изразявам гледната си точка и приключвам разговора , приключвам защото в един момент се оказа че се гневя защото се засяга особено финансовото ми положение, амбициите ми и ме нападат страхове , страхове какво ще стане и какво ще предстои. Ами ако е имал шанса а аз не съм му обърнала внимание, ами ако не угодя на каприза му и един ден се обърне и каже, че не е взел диплом заради мен, ами ако се окаже че пет години пък е учил нещо което въобще не му е трябвало и не може да се изхранва с това. Много ако станаха и това което би следвало да направя е да оставя живота и волята си в ръцете на бог и да не се правя аз на бог и на всезнаещ. Това което мога аз да направя и правя е да се моля , да моля бог да мога да видя пътя, да мога да видя и да мисля само днес, не да се тревожа за това което не е дошло – може да ме обвини но може и да не го направи, може да има късмет но може и да няма - само бог знае какво ще се случи, а аз просто трябва да му се доверя с цялата вяра на която съм способна. Просто трябва да не мисля за себе си, за моите амбиции, за финансите си, за контактите си, въобще за това кое аз смятам за правилно.

Не ми е никак лесно да спра да се правя на господ . Всеки ден се налага да признавам недостатъците си и да търся причината на бедите си и за мое голямо учудване всеки ден достигам до извода че другите хора са си други хора, че няма как тези хора да мислят като мен. Ако някой ходи по моята гайда и прави това което аз искам дали ще съм щастлива - Надали защото рано или късно ще си дам сметка че съм ограбила този човек, че го държа окован във вериги за себе си – защото и това го мога да обсебвам хората , да вменявам вина, да се сдобивам с такива, да изпадам се самосъжаление и след това след това идва неизбежното , да се напия защото няма да издържа всичко това, защото няма да издържа на напрежението , няма как да не дойде този момент. Моля те господи , моля те никога да не усетя това , моля те ден по ден да избирам да живея и да вървя по програмата за възстановяване на АА. Моля те за готовност да ме избавиш от всички недостатъци на характера ми които ми пречат да съм полезна на теб и на събратята ми, на хората около мен. Моля те да мога да приема всяко човешко същество като такова и да не се опитвам да го променям и контролирам, моля те да не се гневя на хората, моля те да ме избавиш от недостатъците които имам и които ми пречат. Моля те за прошка и за това , че тази вечер умишлено карах съпругът ми да ревнува. Шегувах се с него но нарочно въртях интриги и говорех с друг мъж смеейки се. Не трябваше така да постъпвам пред другите хора. Не знам дали съм го засегнала и обидила, нищо не ми казва н с времето и той се научи да ме пази или просто се страхува да не стане пак лошо в живота ни, защото докато пиех беше страшно , страшно за мени за околните. Моля те ако съм но наранила или обидила да мога да поискам прошка и да се науча да уважавам и другите хора. Постъпих така защото отново мислех само за себе си, да се правя на интересна , на забавна , да съм център на вниманието около мен да се върти света без дори да се замислям за другите и за техните желания и мечти.

Благодаря ти Господи, че и днес съм жива, благодаря ти че сутринта си пожелах днес да живея и живях, че днес не ми се пиеше и не пих. Благодаря ти за всеки миг в който живях днес и всеки миг който ме научи на нещо.

Днес избрах да живея, за утре не знам но се моля за сила и смелост, за вяра и надежда за всички ни .

Незнам как съм се справила с инвентаризацията си но ми се прииска да я споделя освен с теб и с други хора - просто така го чувствам. Благодаоря ти за всичко което правиш и за вярата и надеждата която получавам.