Да увладея себе си ще ми бъде много трудно, може би защото съм отчаяна и загубих и силите да се боря.
Остана само първичната ми реакция на отчаян човек, който поне реагира с истерии.
В Силата на нещо свръхестествено вярвам, защото освем чудо, друго не може да ме измъкне.
Въпреки всичко, аз все още вярвам в чудеса и може би точно това ще се случи.
Може би всеки има определено място и моето е било това.
Не ми харесва, но не мога и да го променя.

"даже да обичаш хората, които те дразнят... което може би не си изпитвала или си го забравила, защото е минал цял век от тогава... "
Обичта няма нищо общо с дразненето/поне при мен/.
Дразня се, защото съм безсилна да променя нещата и защото ако не ги променя то за човека, които е всичко за мен и моя живот ще бъдат пагубни.
Съответно и това ще бъде моя край.
Просто, сложно, но определено алкохола ще сложи край на всичко това и то негативен, затова и трябва да не пия.
Иначе наистина ще пропилея и последната си надежда и вярата, че стават чудеса.
Чудо трябва да стане!