"Мисля, че молитвата ще трябва да си я казвам и да повярвам в нея /така не ми се иска за втората част/ преди такива състояния.
Ако я приема, може и да не изпадъм в подобни, но това означава да се променя изцяло, още от корените си.
Това ще бъде много трудно, може би защото аз се харесвам такава- непримирима."


Наистина ще бъде много трудно, но си струва да си зададеш точно сега, тук и сега, не преди, не в миналото, в спомените си, не в разочарованията си , не в щастливи и задържани като опиум моменти в съзнанието, нито, още по-опасно, нито в утрето, в по-другото, нито в бъдещето, нито в някой приятен и сълзлив филм, нито пък, също според мен много важно, в опиума на отчаянието и самосъжалението, не, тук и сега да решиш дали искаш да живееш по друг начин, така, да усетиш нещо ново, да си възвърнеш увереноста и самоуважението, да си добре и да се радваш на всичко около теб, и да не те дразни никой, и даже да обичаш хората, които те дразнят... което може би не си изпитвала или си го забравила, защото е минал цял век от тогава...
Много ми харесва това, защото се идентифицирам в това определение, аз също се харесвах такава, непримирима, да съм много непримирима, толкова непримирима, че направих нещо, което да е ясно доказателство, че съм непримирим човек в своите си педстави за непримиримост, и даже бях горда от себе си. Това мое доказателство за непримиримост сега е най-страшният спомен в живота ми, няма нещо друго, което да ме измъчва повече. Така че, по въпроса за непримиримостта и непокорността и свободата, която явно е обикновено своеволие, съм много веща, но това не помага, даже се умира от това, и още, и аз се харесвах такава, че съм непримирима, и че се боря с целия свят, абе с всички, които се изпречат на пътя ми. Искам само да кажа, че накрая се изморих много от това, че съм непримирима и непокорна.
Описах преди няколко дни историята си, ще повторя само, че тази моя непримиримост и непокорство ме заведе в псхитиатрията, и това вече не е шега и жонглирне с думи, това ми показа, че аз не съм добре, и се нуждая от лечение.
Много е важно, много е важно, да използваш тази непримиримост за нещо друго, да я използваш по друг начин, това е важно, да се насочи тази непримиримост в друга насока, тя е много необходима, когато започнеш работа по Програмата на АА.
Използвай непримиримостта, докато не се почувстваш щастлива и свободна !